Рицарят тамплиер: Рицар на Храма
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 978-954-9420-71-5
- Переводчик: Гергана Панкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Рицар на Храма». Краткое содержание книги:
Една жена в замръзналия Север.
Една война, която ги разделя.
— Сержанти, кой от вас е Танги Бретон? — попита той на висок глас, при което рижият мъж веднага се изправи.
— А как е твоето име? — попита Арн неговия придружител, който очевидно беше от различен произход.
— Сега съм Арал от Остин — отвърна дългокосият рус мъж на твърде лош франкски.
— Къде се намира Остин? — попита заинтригувано Арн.
— Не намира никъде, мое истинско име друго. Не може говори франкски добре — отговори русият със своя акцент.
— Но как всъщност се казваш? — попита Арн развеселен.
— Мое име Харалд Ристенсон — каза русият, при което тамплиерът онемя.
Арн не знаеше с какви норвежки думи да изрази радостта си, че за пръв път откакто е в Светите земи среща свой съотечественик. Но никаква дума не излезе от устата му, тъй като когато не мислеше на франкски, той мислеше на латински или на арабски.
Вместо това той подхвана обичайната си суха реч, с която приветства новите братя, и им представи сержанта, който щеше да се грижи за подслона и обучението им. Но преди да се оттегли, той прошепна нещо на интенданта, като му каза, след като церемонията приключи, да повика този Харалд от Остин в приемната стая.
След церемонията норвежецът, вече с обръснат врат и малко по-смирен, дойде при Арн. Беше видно колко му е неприятно, че са го лишили от гъстата му грива, но като истински скандинавец той бе понесъл отлично малката разходка по море. Арн го покани да седне. Другият прие поканата, но не веднага, така както години наред бяха правили другите кандидати за тамплиери.
— Кажи ми, скъпи… — започна Арн, който трудно подреждаше думите си, макар че се беше подготвил за разговора. — Кой си ти? Кой е баща ти? И кое е твоето семейство в Норвегия?
Другият се втренчи в него и известно време остана неподвижен, неразбиращ, след което лицето му се озари, сякаш от някакво прозрение. Тогава той поде дългата и тъжна история на своя род. Отначало Арн трудно следеше и осмисляше разказа му, но не след дълго започна да си припомня своя роден език и да разбира всичко, за което говореше другият.
Младият Харалд беше син на Ристен Моила, който от своя страна беше син на Ристен Харалдсон. Бе минала една година откакто Биркебенерите, което беше другото име на членовете от неговата фамилия, бяха загубили важна битка в Ре и Рамнес, недалеч от Тонсберг. Крал Ристен, баща на Харалд, бе убит и така семейството му бе обречено на крах. След това мнозина от тях се бяха укрили в Западна Готаланд при свои приятели. Но бидейки син на Ристен, Харалд бързо си бе дал сметка, че единственият начин да избегне отмъщението на враговете си, беше да замине някъде възможно най-бързо. Ако трябваше да се крие от смъртта, защо да не отиде на някое друго място, където да посвети живота си на кауза, по-благородна от тази да бъде син на баща си?
— Знаеш ли кой сега е крал на Западна Готаланд? — попита Арн, със сърце, изпълнено с тревога, която усилено се опитваше да скрие.
— От дълго време крал е Кнут Ериксон, който е близък на Биркебенерите, също както и Биргер Бруса, неговият ярл от рода на Фолкунгите. Тези двама мъже с големи сърца са нашите най-близки роднини в Западна Готаланд. Но кажи ми, рицарю, кой си ти и защо толкова много се интересуваш от мен?
— Казвам се Арн Магнусон и също принадлежа към фамилията на Фолкунгите. Биргер Бруса е брат на моя баща, а Кнут Ериксон е скъп приятел от моето детство — отвърна Арн, внезапно изпълнен от носталгично чувство, което не можа да прикрие. — Господ те е тласнал към суровия живот на нашето братство, но той те е довел и при твой близък човек.
— Говориш по-скоро като датчанин, отколкото като някой от Западна Готаланд — подозрително отбеляза Харалд.
— Наистина прекарах доста време при датчаните, в манастира Vitae Schola, забравил съм как се казва на разговорен език. Но можеш да бъдеш сигурен, че всичко, което ти казах, е истина. Както виждаш, аз съм тамплиер, а един тамплиер никога не лъже. Но защо си облечен в черно, а не в бяло облекло?
— Нима баща ми трябва да е рицар? Не разбирам защо. Казах, че баща ми е крал, но това не предизвика много голям ефект.
— Много си пострадал от всичко, което ти се е случило, братко. Но нека направим от злото добро. Аз имам нужда от сержант, а ти — от приятел в тази страна, така далечна от Норвегия. Ще научиш повече в черно облекло отколкото в бяло и в него ще живееш по-дълго. Просто трябва да запомниш едно: на север Фолкунгите и Биркебенерите са родственици, но тук, в Светите земи, ти си сержант, а аз — управникът на този град. Аз съм като ярл, а ти — като член на охраната му. Въпреки че аз и ти говорим един и същи език, не си въобразявай нищо повече, но и не забравяй това.