Рицарят тамплиер: Рицар на Храма

Въпреки това Харалд, на когото не му липсваше нито смелост, нито дързост, не можеше да се владее. Той се биеше като викинг, което го обричаше на трудно оцеляване в Светата земя. Беше инатлив като магаре. Колкото повече удари му нанасяше Арн — с върха или с плоската част на меча си, толкова повече той се ожесточаваше.

Всички, които в началото действаха по този начин, бързо разбираха, че грешат някъде и се запитваха каква е грешката им. Но не и младият Харалд.

Арн продължи в същия дух една седмица, надявайки се, че Харалд най-накрая ще разбере, че нещо не е наред. Но щом видя, че усилията му са напразни, той се видя принуден да поговори със своя ученик.

— Не разбираш ли? — каза му той веднъж, когато се разхождаха върху един от вълноломите на Газа преди вечеря. — Обричаш се на смърт, ако не забравиш всичко, което си научил досега, и не започнеш отначало?

— Мисля, че уменията ми в боя с меч са безспорни — промърмори Харалд.

— Така ли било? — каза Арн с искрено учудване. — Тогава как си обясняваш факта, че целият си син — от краката, та чак до шията? Как така се случва, че нито веднъж не си ме улучил с оръжието си?

— Случва се така, защото съм изправен срещу мъж, който е бог на боя с меч. Щеше да е различно, ако се биех с някой друг. Убил съм достатъчно врагове през живота си, за да знам това.

— Ако разсъждаваш така, рискуваш самият ти да бъдеш убит, преди да се усетиш — отговори Арн. — Много си бавен. Сарацинските мечове са по-леки от нашите, точно толкова остри, но по-гъвкави. Освен това, лъжеш се относно моите умения. Тук, в Газа, има пет рицари, които са добри в боя с меч колкото мен, и трима, които ме превъзхождат.

— Невъзможно е! — каза Харалд разпалено.

— Чудесно! — рече Арн. — Добре тогава. Утре ще се биеш срещу Ги дьо Каркасон, вдругиден — срещу Серж дьо Ливурн, а после с Ерне дьо Навар, които са най-добрите в Газа. Ако след това все още си в състояние да движиш краката и ръцете си, можеш да дойдеш при мен, защото това ще означава, че лекарството е подействало.

Така и стана. След три дни Харалд наистина не можеше да движи ръцете си, без да крещи от болка, както и да ходи, без да залита. Нито веднъж по време на боевете си с най-добрите от най-добрите той не бе успял дори да докосне някой от тях. Харалд призна, че преживяването бе подобно на кошмар, в който се сражава, намазан целия в смола.

За свое голямо удовлетворение Арн установи, че е успял да опитоми този норвежец, който притежаваше упоритостта на природните стихии.

Сега вече можеха да започнат истинското обучение. Арн заведе Харалд в оръжейната, където той си избра по-лек меч, който повече му подхождаше, и му обясни, че не тежестта на оръжието е от значение, а ловкостта, с която то се движи. През следващите два дни Арн остави Харалд да лекува раните си, докато той самият упражняваше меча си срещу най-добрия от всички рицари — Ерне дьо Навар.