Рицарят тамплиер: Рицар на Храма

Седмица или две по-рано Зигфрид се беше върнал в своя замък в Кастел Арно. Той бе напълно възстановен, ако се съдеше по последните му упражнения по езда и бой с оръжие.

Плаванията се преустановяваха през зимата, тъй като тогава морето вземаше много жертви, а много кораби биваха отнасяни от бурите. За сметка на това пролетта беше по-активен сезон.

Арн разпределяше времето си между търговските дела, арабските лекари и заедно с тях изучаване на Корана, упражненията по езда и грижата за конете. След заминаването на Зигфрид той прекарваше повече време с Шамсиин. Останалите членове на братството смятаха, че той малко прекалява, защото говореше на коня си на арабски, така сякаш се обръщаше към човешко същество.

Всеки тамплиер беше в състояние да разбере любовта, която можеше да изпитва човек към добрия кон, но начинът, по който Шамсиин избягваше вражеските стрели, беше мистерия за всички. Именно върху този кон Арн се приближаваше най-много до врага, когато повеждаше турците срещу въоръжените сарацински конници. Той пазеше Ардан — един съвършен франкски жребец, към който очевидно не хранеше същата любов, за атаките, в които беше добре защитен зад своята броня.

През пролетта в Газа пристигаха много кораби, които често докарваха нови конници или сержанти. Те винаги изглеждаха еднакво жалки, слизайки на брега с бледи лица и омекнали колене след многото седмици, прекарани в морето. Тези войници идваха основно от околностите на Марсилия и на Монпелие. Арн и неговият учител заедно посрещаха новопристигналите конници. Последните не бяха преминали през изпитателен период, тъй като всеки един можеше да бъде приет за рицар на обучение в кралството на франките. Това изискваше известна доза търпение, защото понякога новите имаха много високо мнение за себе си, за своята смелост, за способностите си и най-вече за това докъде можеха да ги отведат техните качества — реални или въображаеми. Притежаваха самочувствие, което рядко съответстваше на действителността.

По-лесни бяха отношенията с по-възрастните сержанти, които бяха по-малко претенциозни. Повечето от тях имаха богат военен опит, но не притежаваха потеклото, което се изисква, за да бъдеш рицар.

Първата група сержанти, пристигащи тази пролет, бяха пътували тежко — морето през последната седмица им бе поднесло ужасни изненади. По време на церемонията по посрещането в двореца единствено двама едри здравеняци изглеждаха така, сякаш лошото плаване не им се беше отразило. Единият беше с огненочервени коси, а другият — рус и с брада, за която мечтае всеки тамплиер, тъй като сарацините се страхуваха много повече от рицарите с руса брада.

Тези двама мъже, които стояха плътно един до друг, се открояваха с веселостта си сред своите другари, които бяха с позеленели и напрегнати лица. Затова и Арн веднага ги забеляза. Разглеждайки добре списъка с имената, даден му от капитана на кораба, той откри едно име, което би подхождало на един от тези двама мъже — име, което събуждаше у него спомени за времето, прекарано в манастира.