Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Персей“
- ISBN: 978-954-9420-72-2
- Переводчик: Румен Руменов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя». Краткое содержание книги:
Рицарят тамплиер носи от Йерусалим знания и култура, които са предвестник на едно ново време за Европа. Но той усеща, че дебне война — въпрос на време е вражески род да поиска да си възвърна трона с помощта на съюзници отвън. Използвайки военния си опит и знания, Арн трябва да създаде и обучи армия, готова да се изправи срещу тях. И да положи основите на едно обединено кралство.
— Именно тази последна точка ме притеснява — отговори замислен брат Гилберт. — Ти и аз знаем истината за сарацините по очевидни причини. Не мислиш ли, че който и да е от тези невежи и глупави наши епископи би рискувал да се гътне мъртъв, задушен от голямото количество изядено свинско месо, когато научи истината за тези строители? А колкото до осигуряването на мира чрез една принудителна сила, идеята е колкото добра, толкова и лоша.
— Знам защо е добра, но защо е лоша? — попита веднага Арн.
— Лоша е, защото хората от Севера не разбират значението на конницата и нейната непобедимост. Ако успееш да създадеш подобна сила, ще трябва на първо място да докажеш последното, за да постигнеш мир, което пък във всеки случай означава война.
— Много пъти съм се питал за това — призна Арн. — И имам един-единствен отговор: този урок да бъде колкото е възможно по-безболезнен. Вярвам, че не си забравил златното правило, нашето, на тамплиерите?
— Щом извадиш меча, не мисли за този, когото ще убиеш. Мисли за онзи, на когото ще спасиш живота — отговори брат Гилберт на латински.
— Именно. Точно така. И слава Богу! — съгласи се Арн.
VI.
Тежки копита звънтяха по пътя в двете посоки, арбалети блестяха на слънцето, дрънчаха оръжия и отвред се чуваха дрезгави войнишки викове. Някои от конниците носеха кралския герб, но повечето бяха Фолкунги, идващи от съседните ферми и села. Хилядите въоръжени мъже трябваше да бдят за сигурността на булката през целия й път. Откакто цареше мир никой не бе виждал струпана на едно място толкова много войска, сякаш се бяха върнали старите времена, когато кралят свикваше всички запасни войници.
Любопитните прииждаха и от най-отдалечените места, като областта Скара например, и още от сутринта се трупаха по пътя между Хюсабю и църквата на Форшхем. Някои седяха пред чаша бира и парче свинско, други разговаряха с отдавна несрещани съседи, докато децата им играеха около тях. Всички искаха да видят как ще мине булката. Не че до сега не бяха виждали жена да язди, очакваха нещо друго. Появили се бяха обезпокоителни знамения в небето — четири слънца едновременно и тръгнаха слухове за заплахи, тегнещи над нея. Някои твърдяха, че тя ще бъде отвлечена от водния дух, вкаменена от горските привидения, отровена от троловете. Други, вярващи в не толкова свръхестествени неща, говореха за войни и нещастия, които ще се стоварят върху страната, независимо дали булката ще успее да достигне жива до брачното ложе или ще бъде убита. Сред по-възрастните и здравомислещи хора се коментираше прикрито, че тази сватба има нещо много общо с борбата за власт.
Независимо от всичко, сватбеното шествие обещаваше да бъде истински спектакъл и затова си заслужаваше чакането часове наред. А чакането действително се проточи, защото то много закъсня.
В уречения час, когато слънцето бе вече високо, тримата настойници — Поле, Алгот и Стуре, върнал се от Арнес сутринта уморен, но в добро настроение и с много впечатления от един турнир с участието на най-добрите стрелци в страната, дойдоха да изведат Сесилия на двора.
Тримата братя бяха облекли най-хубавите си зелени мантии с герба на семейството, но те все пак леко простееха и изглеждаха поизбелели пред тази на Сесилия. Булката ги очакваше с пет кожени торби, пълни с пръст от всяка от фермите и с тежък сандък, побрал зестрата й. До него бе мантията с цветовете на Фолкунгите, която Сесилия бе приготвила за подарък на Арн.
Конярите държаха здраво конете за юздите, а шестте девойки в бели ризи развиха дългото бяло ленено платно, което Сесилия трябваше да наметне след пристигането на кортежа с тези, които ще дойдат да я искат.
Всички стояха в очакване, но нищо не се случваше.
— Вероятно господарят Ескил е прекалил с хубавата си бира — събра смелост да каже младият Стуре, мислейки, също като другите, че именно той ще дойде да поиска булката, тъй като старият господар Магнус не бе в състояние да го направи.
Стояха така на едно място цял час под лъчите на обедното слънце, защото всяко мръдване би било лошо предзнаменование. В началото Сесилия се страхуваше да не се е случило някое нещастие, после този й страх премина в тих гняв, че Ескил си позволява да я кара да чака. Така хитър при уреждането на собствените си дела, него явно малко го беше грижа за щастието или нещастието на другите.