Хамилтън: Кодово название Coq Rouge

— Да — отговори му кратко в същия делови тон Стария. — Две седмици с прекъсване за коледната ваканция, а след това знаеш къде да ме търсиш.

Постояха малко до вратата, докато Карл разгледа настенните украшения — различно оръжие, сред което традиционните ловни пушки и стар “маузер”.

— Нали знаеш, че е забранено да се окачват на стената оръжия, имащи затвор — отбеляза Карл, искайки да разведри обстановката.

— Знам — отговори ме Стария, — но тези закончета са за полицията, а не за нас. Предчувствам, че операцията ще мине добре. Не се безпокой и се обади веднага, щом можеш.

Карл се спусна три етажа, без да пали осветлението. Излизайки навън, той се огледа добре, но наоколо бе пусто. Отправи се бавно пеша към дома си в Стария град. А дъждът продължаваше да се лее.

Стария седя още дълго на дивана в стаята, която някога бе оперативният отдел IB, като пушеше бавно цигара, нарушавайки строгата забрана на лекарите, но сега имаше повече основания да се безпокои и то съвсем не за здравето си.

Стария бе офицер и винаги бе бил такъв още от времето, когато като студент от работническо семейство бе попаднал на военна служба в края на световната война и не я бе напуснал пет години след това, докато бе станал фенрик[72]. А след това си остана такъв. Преди имаше малко офицери- социалдемократи и това бе една от причините, поради която лично Таге Ерландер[73] възложи именно на Стария да създаде новата служба за военно разузнаване и ето че той служеше в нея вече 30 години. За него Карл бе онова “военно оръжие”, от което се нуждаеше Швеция. Той гледаше на него с онова чувство, с което се посещава военното летище, където стоиш и наблюдаваш как, ревейки със стартовите си двигатели, два изтребителя се устремяват право нагоре. Можеха да се защитят и нямаше да се предадат!

Един-единствен “виген” AJ-37[74] обаче струваше 40–50 милиона. За тези пари можеха да се издържат десетина оперативни работници от класата на Хамилтън, а Швеция се нуждаеше най-вече от такова оръжие, отколкото от каквото и да било друго. Цялата й територия бе открита за шпионска дейност от страна на други държави — и приятелски, и вражески, като преди всичко вражески. И в тази борба нейната “полиция” — службата й за сигурност не представляваше нищо. “Полицията” се състоеше от комисари на средна възраст и млади “академици”, занимаващи се преди всичко с пропагандни материали в пресата за собствената си ефективност и както например сега, в тази заплетена ситуация, прибиращи от време на време известно количество “съмнителни“ араби или кюрди, или арменци, или други тъмнокоси. Нима “полицията” представляваше защита за Швеция, нима бе оръжие?