Вестителят на бурята

Двадесет и осем

В двореца Скайхелм цареше суматоха. Джанеса чуваше през два етажа как Гарет крещи на хората си. Басът на Одака също гърмеше по коридорите и ги прочистваше от слуги, преди още да са се появили.

Джанеса седеше на леглото с гувернантката. Грайе стоеше в ъгъла на стаята и гледаше измъчено. Кръвта беше почистена от пода, но на огромния килим имаше петно. Джанеса се взираше в него, то ѝ припомняше за раната на Река.

Река, който дойде да я убие в съня ѝ.

Не знаеше къде е Рейлан, младият лорд беше отнесен от хората на баща му.

Беше ѝ спасил живота. Дали? Наистина ли тя бе в смъртна опасност? Дали Река щеше да я убие? Предния ден ѝ говори така нежно. Отвори сърцето си за нея. Дали е било просто уловка, част от план? Но защо тогава не я уби, когато се срещнаха за пръв път? Щеше да е така лесно да го направи на мястото на срещите им. Със сигурност много по-лесно, отколкото да прониква в двореца.

Да, беше ѝ казал за живота си: живот на насилие, изпълнен с трудности, и принуден да прави неща, които са чужди на природата му. Но и за миг не си бе представяла това — че е… какъв? Убиец?

Разбира се, беше се питала за белезите му, за следите от насилие, но дори не предполагаше…

Вероятно винаги е била в опасност. Гарет смяташе, че още е. Удвои броя на стражите на всеки пост, наказа сурово рицарите от снощи, крещя им като полудял и ги обвиняваше, че не са били достатъчно нащрек.

А какво ли щеше да направи баща ѝ, когато разбере? Кралят се сражаваше за Свободните държави. Но ако знаеше, че дъщеря му е заплашена от убийци, със сигурност щеше да изостави защитата на кралството, дори за малко, и щеше да се върне да я пази лично.

Тя не можеше да позволи това. Той трябваше да мисли за народа си.

Джанеса се изправи и сепна гувернантката Нордейн, която се беше унесла в дрямка.

— Трябва да говоря с Одака — каза Джанеса.

Грайе изглеждаше стресната.

— Сега трябва да стоим тук. Не можем да…

— Мога да правя каквото си искам, Грайе.

Не искаше да ѝ се сопва, Грайе бе загрижена за нея, но и не искаше баща ѝ да разбере за случилото се, преди да се е изправил пред хуртите в битка. Сега нищо не биваше да го разсейва.

— Грайе е права — рече сънливо Нордейн. — Трябва да стоим тук. — Но Джанеса вече вървеше към вратата.

Тя забърза по коридорите на Скайхелм с развята нощница и разрошена коса и крещеше, че трябва да говори с Одака. Двамата от Стражата, назначени да я охраняват, едва я настигаха. Джанеса знаеше, че сигурно изглежда истерична, докато търчи като банши из коридорите на двореца, но не ѝ пукаше.

Никой не посмя да я спре, слугите се отдръпваха от пътя ѝ, а Нордейн и Грайе само я следваха.