Обединени от божества

Ако кралят действително ръководи всичко, делото вече щеше да е сторено, но целите ни са по-многобройни и прекалено предпазливи, за да позволят да бъдат сразени с един удар. Ще трябва да бъдат елиминирани един по един, но в бърза последователност. Ще се нуждая от помощта ти, за да се възстановя бързо от нараняванията, които със сигурност ще получа. Единствено по тази причина удвояването на размера на ударната сила изобщо е под въпрос. Дори оставянето на Мин е риск, който не съм склонен да поема. Да си представяме, че отряд от петима — дори петима, чиито умения не отстъпват на моите — би могъл да се промъква със същата лекота като един, е глупост. А с такава като метаморфозиращата би било същинска лудост — рече Лейн.

Без да каже нищо повече, малтропът уви импровизираните завивки около създанието в несвяст и го метна на раменете си. Нямаше смисъл от последващи спорове. Бе взел непреклонно решение. Миранда взе лъка, стрелите и въжето от шейната, бързайки след него. Дори и нарамил Айви, малтропът налагаше трудно за следване темпо. Бяха крачили сред нощния студ в продължение на няколко минути, когато Мин пристигна с подаръка си за Лейн. Когато той не показа интерес, дракончето понесе улова в зъбите си.

Лейн изглеждаше неуморим, а слънцето вече напрягаше сили да превърне черните облаци на нощта в сиви дневни. Същевременно лисугерът изглеждаше по-предпазлив от обикновено, душейки въздуха и поглеждайки нервно на югозапад. Краткият ден премина без размяната на нито една дума. Едва с напредването на новата нощ тишината бе нарушена.

Предишното изчезване на Лейн бе внезапно, оставило Миранда с преливащ от въпроси ум. Изминалото време не бе успокоило съмненията й. Мълчанието, съчетано с близостта на лисугера, бе разбудило мислите й с подновена сила.

— Лейн, по-рано спомена за Димънт. Каза, че си се изправил срещу него. Кога? — попита девойката.

— Когато ти беше в Рейвънууд с белия магьосник.

— Какво се случи?

— Елитните те преследваха, а ти беше в кулата на Уолоф. Знаех, че е само въпрос на време да те открият. Аз също бях тяхна цел. За да ги отдалеча от теб, позволих да бъда заловен.

— И те отведоха при Димънт?

— За да бъда подложен на изпитание, макар че всеки друг, освен самия Димънт, би го нарекъл мъчение. Искаше да ме пречупи, да узнае докъде се простират границите ми, но с течение на времето изгуби интерес, отнасяйки единствено кръвта, която бе събрал от мен. Остави ме окован за легло от шипове, висящо над огнена яма. Бях сам. Успях да увия верига около един от шиповете и я разтворих. Докато пазачите забележат, вече бях успял да се освободя и бягах. Елитните бяха пратени подире ми. Ти ме намери, след като се бях разправил с тях — обясни Лейн.

— Това… това е ужасно — промърмори тя.

Известно време Миранда обмисляше мъките, които той е трябвало да изтърпи, но скоро нов въпрос си проби път до съзнанието й.

— Лейн. Дезмър… ти е казал за книгата — предположи девойката.