Обединени от божества

— Слаба е… Ще оживее ли? — попита Лейн.

— Времето ще покаже.

Известно време Лейн мълча. Мин побутна с муцуна юмрука му. Пръстите се разтвориха и погалиха създанието. Болезненото изражение на малтропа преля в замислен вид. Очите му се затвориха.

— Войната трябва да спре — заяви той.

— Видял си кралската прокламация.

— Има ли значение? Нали това искаше.

— Защо дойде при мен? — запита Миранда.

— Познавам те. Зная колко си отдадена на тази кауза. Зная, че притежаваш умения, които могат да се окажат незаменими.

— Дезмър няма ли да ти е от по-голяма полза?

— Той не е толкова глупав, че да се замесва.

— Нарече го самоубийство. Наистина ли вярваш в това?

— Прекалено малко и прекалено слаби сме, за да сложим лесно край. Могъщи люде желаят войната да продължи. Войната им дава власт. По-скоро биха пожертвали собствените си деца, отколкото да се откажат от силата си. Достигането им ще бъде трудно, убиването — още повече. Невъзможно е да бъдат избегнати последиците. Това _ще_ доведе до смъртта ни. Няма съмнение. Но трябва да бъде сторено.

— Говориш за петимата генерали. Планираш да сложиш край на войната, като убиеш главнокомандващите на Съглашенската армия — рече Миранда. Думите му не бяха подхранили особено увереността й. С изключение на едно: бе казал «ние». От този момент щяха да действат заедно.

— Това е единственият начин — каза той.

— Армията ще рухне. Югът ще ни залее — рече Миранда.

Той мълчеше.

— Изобщо грижа ли те е?

— Югът няма интерес от продължаването на войната. Те са по-силни и по-умели бойци. Няма какво да спечелят от тази пустош. Единствено искат да запазят своето. В деня, в който войниците от северната страна на фронта положат оръжие, южната армия ще стори същото — обяви Лейн.

— Значи… смъртта на петимата със сигурност ще сложи край на войната.

— В никакъв случай не е гарантирано, но методът е не по-лош от останалите.

— Няма ли местата им да бъдат заети от други?

— Ако е нужно да бъде сторено и друго, ще бъде — заяви той.

Мин внезапно реши, че е занемарила задълженията си. Отправи се да донесе храна за отсъствалия дълго приятел. Лейн се изправи и се обърна към спящата върху шейната.

— Казва се Айви — рече Миранда.

Лейн постави ръка на челото на другия малтроп.

— Трябва да те предупредя… Тя не е… Била е в ръцете им дълго време. Каквото и да са й причинили… тя не е добре — каза Миранда, озовавайки се в уникалната позиция да пази чувствата на Лейн.

— Какво й има? — попита той.

— Не си спомня нищо. Какво й се е случило, дори коя е. Тя е като дете.

— И още по-добре. Случващото се в ръцете на д'кароните е най-добре да бъде забравено.

— Не смятам, че някога ще забрави — отбеляза с потръпване девойката. — Мен ме измъчваше Епидим. Бил е и сред онези, които Айви е трябвало да търпи.

Лейн поклати глава.

— Аз се изправих срещу Димънт… изправят се срещу силните ни страни — промърмори той.