Колекционерът на татуировки [calibre 2.42.0]

Сет изстена. Внезапно потрепери и отвори очи. Примигна объркано. Изведнъж на лицето му се изписа тревога; след крат­ко замисляне явно си спомни как се е озовал тук.

- Аз... Какво става...

-      Всичко е наред, господине - каза единият от медиците.

-      Добре си, няма опасност - успокои го Флеърти.

-      Амелия! - възкликна момчето тревожно, макар и отпаднало.

-      Как се чувстваш?

-      Отровил ли ме е?

-      Не изглежда.

Единият от медиците зададе поредица от въпроси за различ­ни симптоми. Колегите му записаха отговорите на младежа. Друг каза:

-      Добре, господине. Ще ви направим кръвно изследване, но засега изглежда, че само ви е упоил. Ще ви закараме в спешното отделение и ще направим още тестове, но мисля, че сте добре.

-      Може ли да му задам няколко въпроса? - попита Сакс.

-      Разбира се.

Тя си сложи ръкавици, помогна на Сет да седне и свали бе­лезниците. Той присви очи и разтърка ръцете си.

- Ох, боли!

-      Можеш ли да вървиш? - Местопрестъплението беше силно замърсено, но тя искаше да запази колкото можеше повече улики. - Искам да се качиш горе в коридора.

-      Предполагам. Може би с малко помощ.

Сакс го повдигна внимателно. Хвана го през кръста и до преведе през мазето и после нагоре по стълбите. Горе седнаха на стъпалата, водещи към втория етаж.

Входната врата се отвори и Сакс поздрави колегите си кри­миналисти от Куинс. Детективът, ръководещ огледа, беше кра­сива млада полицайка на име Шайен Едуардс, една от звездите в управлението. Специалността ѝ беше химическият анализ. Ако някой заподозрян имаше дори само една молекула забране­но вещество или остатъци от барут по тялото си, тя щеше да я открие. Освен това репутацията ѝ беше блестяща.

Човек, с когото не можеш да си играеш.

Веднъж с партньора си се натъкнали на престъпник, който се бил върнал на местопрестъплението, за да прибере плячката, която бил оставил. Убиецът, изненадан от полицаите, насочил оръжието си най-напред към по-възрастния, широкоплещест криминалист, предполагайки, че красивата млада жена не е опасна - но бързо се убедил, че е точно обратното. Едуардс бръкнала в джоба си, където държала резервния си 38-калибров таурус, стреляла през плата и улучила злосторника с три куршума в гърдите. („Май решихме случая“ - отбелязала, но въпреки това продължила да търси професионално улики, за­щото това ѝ беше работата.)

-      Шей, нали ти ще извършиш огледа? - попита Сакс.

-      Точно така.

Амелия се обърна към Сет:

-      Разкажи ми какво стана.

Младежът ѝ каза за нападението, което бяха чули по теле­фона. Мъж с маска и ръкавици разбил вратата към терасата и се нахвърлил върху Сет, който стоял в дневната. Започнали да се борят, но нападателят стиснал Сет през гърдите и забил игла във врата му. Младежът изгубил съзнание и се свестил в мазето. Преди да заспи, видял, че нападателят вади преносима машин­ка за татуиране от раницата си.

Сакс му показа снимка на „Американ Ийгьл“.

-      Да, прилича на неговата. Ядоса се, че се събудих, и ми ин­жектира още една доза. Но изведнъж спря. Вдигна глава. Видях малка слушалка в ухото му. Като че ли някой го предупреди.