Колекционерът на татуировки [calibre 2.42.0]

Свирепият поглед на Сакс по-ефикасно дори от святкащата синя лампа на таблото убеждаваше шофьорите да се разкарат от пътя ѝ без много възражения.

Къщата на Пам изглеждаше по-мизерно от повечето тук - триетажна сграда без асансьор, една от малкото сиви постройки в квартал от яркочервени каменни фасади. Сакс се насочи към наредените в полукръг полицейски коли и линейка. Натисна силно клаксона (фордът нямаше сирена), за да разкара тълпа­та любопитни, спря и хукна към вратата. Вратата на линейката беше отворена и наблизо нямаше медици - лош знак.

Дали отчаяно се опитваха да спасят Сет?

Или вече беше мъртъв?

В коридора на апартамента един едър униформен погледна значката на колана ѝ и ѝ кимна да влезе.

-      Как е той?

-      Не знам. Вътре е лудница.

Телефонът ѝ избръмча. Тя погледна дисплея. Беше Пам. Сакс се подвоуми, но го остави да звъни. Още нямаше какво да каже на момичето.

„След няколко минути ще имам“ - помисли си. Питаше се каква новина щеше да ѝ съобщи.

Лудница...

Пам живееше на приземния етаж в тясна мрачна квартира от около петдесет квадратни метра, чиято прилика със затвор­ническа килия се подчертаваше от голите тухлени стени и мал­ките прозорчета. Такава беше цената да живееш в скъп квартал като „Хайтс“ в границите на Бруклин.

Сакс влезе и видя двама полицаи.

-      Детектив Сакс - каза единият, макар че тя не го позна. - Вие ли водите огледа? Обезопасихме местопрестъплението. Трябваше да вземем мерки...

-      Къде е той?

Тя погледна зад униформените, но после осъзна, че Убиеца от подземията би завлякъл Сет в мазето.

Полицаят потвърди, че е там:

-      Заедно с медиците и двама детективи от Осемдесет и чет­върти. - Поклати глава. - Полагат всички усилия, но...

Сакс отметна косата си назад. Трябваше да я върже, но няма­ше време. Върна се в коридора, който миришеше на лук, мухъл и на силен почистващ препарат. При тази миризма стомахът ѝ се обърна. Усети се, че несъзнателно е забавила крачка. Видът на трупове и кръв не я плашеше; човек не става криминалист, ако има проблем с това. Но мисълта как ще съобщи ужасната новина на Пам, я парализираше.

Освен това, имайки предвид предпочитаното оръжие на убиеца - токсините, дори несмъртоносно нараняване би могло да бъде катастрофално: слепота, мозъчно увреждане, бъбречна недостатъчност.

Тя намери вратата за мазето и заслиза по паянтовите стълби. Пътят ѝ бе осветен от голи крушки. Мазето бе доста дълбоко, само с тесни като процепи зацапани прозорчета под самия та­ван. Голямото помещение, вонящо на нафта за парното и мухъл, бе отворено, но имаше и няколко странични стаички с входове без врати (бивши килери може би). Убиецът бе завлякъл Сет в една от тях. Сакс видя гърбовете на един детектив и един уни­формен. И двамата гледаха надолу.