От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0]

Брахим обаче жестоко се лъжел. В душите на момчетата се развихрила буря от противоречиви чувства. Те изпитвали вина, че по-рано са се радвали толкова много на удължената ваканция и по този начин са станали неволни съучастници на баща си. Брахим се превърнал в прицел на буйния им юношески гняв. Той ги излъгал, откъснал ги с измама от дома, приятелите и семейството им във Франция. Даже след като пристигнали в Гардаиа, продължил да ги лъже, като се престорил на болен и така отлагал часа на истината.

Момчетата разбрали, че в заговора участва цялото семейство. Откакто били пристигнали, те живеели в домовете на едни или други роднини. До този момент компанията на братовчедите им доставяла голямо удоволствие. Сега обаче те изведнъж си дали сметка, че тези хора са техни пазачи. Осъзнали, че по всяка вероятност Брахим е замислил отвличането им още по време на предишното си гостуване в Алжир.

Защо не се върнеш? настоявали роднините. Тук има хляб за всички. Ще си имаш дом, ще доведеш синовете. Ще се оправиш по-лесно.

Фактът, че Амар и Фарид тръгнали с баща си за Алжир доброволно и даже с голямо желание, ги карал да се чувстват още по-виновни.

Подобно на кръвосмешението и сексуалното насилие, отвличането нанася непоправима вреда върху детската пси-ика. Амар и Фарид изпитвали към баща си пълно доверие. Нещо повече, те го обожавали, искали да му подражават и да станат като него. С постъпката си пряко волята и желанието им той грубо прекършил напъпилия цвят на (яхната мъжка зрелост и разрушил вярата им в самите себе си.

Мари-Ан останала в Гардаиа още две седмици. Обмис-пила възможността да се премести тук, за да се грижи за синовете си, но скоро отхвърлила тази идея. В Алжир трябвало да приеме исляма. Брахим съвсем ясно й показал къ-

|. От любов към дъщеря ми

209

де е нейното място сама, далеч от собствените й деца. („Трябва да свикнат с новия си живот", заявил той.) Нещо повече, било й известно, че според алжирските закони няма никакъв шанс да си върне децата, а тя продължавала да храни илюзията, че от Франция може би повече ще успее.

На раздяла облените в сълзи Амар и Фарид изразили надеждата си, че скоро ще се върнат при нея в Париж може би още идния месец. Така започнал дългият период, през който двамата крояли планове и чакали жадувания ден. Мислели, че той ще дойде съвсем скоро. Даже обсъждали какви алжирски сувенири да занесат у дома. Трябвало да мине известно време, преди Мари-Ан да осъзнае, че нито едната, нито другата държава е в състояние да защити децата, отвлечени от собствените си родители, и проблемът може да получи разрешение единствено след приемането на нови закони, спазвани и от двете страни.

Разстоянието между Франция и Алжир е едва шестстотин километра, което е едночасов полет над Средиземно море. Столетия наред културите на двете страни са си оказвали силно влияние и този процес е протичал доста бурно. Бивше мюсюлманско владение, страната попада под френско управление през 1834 година. Алжирският народ извоюва своята независимост през 1962 година. Алжир се превръща във френския Виетнам една дълга, кървава и безсмислена война, след която и у победители, и у победени остава горчивият привкус на омраза и неприязън.