Истината за случая Хари Куебърт
- Автор: Дикер Жоел
- Серия: Маркъс Голдман #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истината за случая Хари Куебърт». Краткое содержание книги:
Всеки ден сядаше тайно на една пейка в обширния парк около клиниката и чакаше момента, в който тя излизаше на слънце. Гледаше я как живее. Толкова важно бе да живее. После се възползваше от това, че тя е извън стаята си, и отиваше да положи писмо на възглавницата й.
Нежна моя любима,
Никога не трябва да умирате. Вие сте ангел. Ангелите не умират.
Виждаме, че никога не съм далече от вас. Обършете сълзите си, умолявам ви. Не понасям да сте тъжна.
Прегръщам ви, за да намаля болката ви.
Скъпа моя любов,
Каква изненада да намеря писмото ви, преди да си легна! Пиша ви тайно - нямаме право да будуваме след вечерния час и сестрите са истински вещици. Но не можах да устоя - щом прочетох няколкото ви реда, седнах да ви отговоря. Само за да ви кажа, че ви обичам.
Мечтая си да танцувам с вас. Сигурна съм, че танцувате по-добре от всеки друг. Бих искала да ви помоля да ме заведете на летния бал, но знам, че няма да искате. Ще кажете, че ако ни видят заедно, сме загубени. Във всеки случай не мисля, че дотогава ще съм излязла от тук. Ала защо да живееш, ако не можеш да обичаш? Това е въпросът, който си задавах, когато направих онова, което направих.
Вечно ваша
Ангел мой чудесен,
Някой ден ще танцуваме. Обещавам ви. Ще дойде ден, когато любовта ще победи и двамата с вас ще танцуваме на плажа. На плажа, като през първия ден. Толкова сте красива, когато сте на плажа.
Оздравявайте бързо! Някой ден ще танцуваме на плажа.
Скъпа моя любов,
Да танцуваме на плажа. Само за това мечтая.
Кажете ми, че един ден ще ме заведете да танцуваме на плажа, само вие и аз...
18.
Остров Мартас Винярд
(Масачусетс, краят на юли 1975 г.)
- В нашето общество, Маркъс, мъжете, от които най-много се възхищаваме, са тези, дето градят мостове, небостъргачи и империи. Но всъщност най-гордите и най-възхитителните са тези, които успяват да изградят любовта. Защото няма по-велико и по-трудно начинание.
Тя танцуваше на плажа. Играеше е вълните и тичаше по пясъка с развети от вятъра коси. Смееше се, беше толкова щастлива, че живее. Хари дълго я съзерцава от терасата на хотела. После отново се зарови в листовете, разпръснати върху масата, на която се бе настанил. Пишеше бързо и добре. Откакто бяха тук, бе написал няколко десетки страници, напредваше с френетична скорост. Благодарение на нея. Нола, Нола, любима, мой живот, мое вдъхновение. Н-О-Л-А. Най-после пишеше голям роман. Роман за любов.
- Хари - извика тя, - починете си малко! Елате да се изкъпете!
Той си позволи да прекъсне работата си и се качи в стаята им, подреди листовете в куфарчето и си сложи банския. Отиде при нея на плажа и двамата тръгнаха покрай океана, отдалечавайки се от хотела, от терасата, от другите клиенти и от къпещите се. Преодоляха една скална бариера и стигнаха до изолирано заливче. Тук можеха да се обичат.
- Прегърнете ме, Хари, любими - каза му Нола, когато се озоваха далече от чужди погледи.
Той я прегърна и тя се вкопчи в шията му, силно. После се хвърлиха в океана и започнаха весело да се плискат, преди да излязат и да легнат да съхнат върху големите бели хотелски хавлии. Тя положи глава на гърдите му.
- Обичам ви, Хари... Обичам ви така, както никога не съм обичала.
Усмихнаха се един на друг.
- Това е най-хубавата почивка в живота ми - каза Хари.
Лицето на Нола светна.
Хайде да се снимаме! Да се снимаме, така никога няма да се забравим! Взехте ли апарата?
Той извади апарата от сака си и й го подаде. Тя се притисна до него, опъна ръката, в която държеше апарата, насочи обектива към тях и натисна копчето. Точно преди да го направи, обърна глава и горещо го целуна по бузата. Засмяха се.
Мисля, че тази снимка ще е много добра - каза тя. - Искам да я пазите през целия си живот.
- Ще я пазя през целия си живот. Тази снимка никога няма да ме напусне.
Бяха тук вече четвърти ден.
*
Две седмици по-рано
Беше събота, 19 юли, денят на традиционния летен бал. За трета поредна година балът не се провеждаше в Орора, а в кънтри клуба в Монтбъри, единственото място, достойно за подобно събитие, според Ейми Прат, която, откакто бе поела ръководството му, се опитваше да го превърне във вечер от голяма класа. Бе забранила да се използва физкултурният салон на гимназията в Орора, както и бюфетите, заменени със седящи, предварително определени места, обяви за задължително носенето на вратовръзка от мъжете и организира томбола между края на вечерята и началото на танците, за да посгрее обстановката.