Императрица Сиси
- Автор: Шустер Габи
- Язык: болгарский
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Императрица Сиси». Краткое содержание книги:
Колкото и да ми беше противно да задоволявам жаждата им за сензации, не можех да допусна онези, които ме обичаха, да гледат как някой ме засенчва. Цялата бях обсипана с диаманти, а тържествената ми рокля блестеше на слънцето, когато влакът на френската императорска двойка пристигна на гарата в Залцбург.
Първото впечатление беше разочароващо. Евгения и Наполеон слязоха на перона, от глава до пети облечени в черно. С този дълбок траур Наполеон искаше да отдаде почит към Макс, ала мрачният цвят изостряше чертите на неговата императрица и я правеше безцветна. През следващите дни обаче тя се зае да коригира първото ми впечатление. Всички вестникари описваха в подробности сензационните одежди, създадени от мосю Уорт специално за нея. Те отбелязваха и дръзките къси поли, даващи възможност на всеки да зърне фините й глезени.
В личните ни разговори с радост открих една духовита, симпатична жена, която не даваше повод за съперничество. Тя притежаваше чувство за хумор и образование, каквото болезнено липсваше на много австрийски дами. Вероятно двете щяхме да приключим доста по-бързо и по-успешно безкрайните политически дебати, които мъжете ни водеха ежедневно.
Но нали никой не ни молеше за това, не ни оставаше друго освен да си бъбрим, да сравняваме мерките си и да скучаем благоприличие. От това посещение не произлезе почти нищо, но все пак накрая Наполеон ни покани на Световното изложение в Париж.
След няколко седмици Франц Йозеф се отзова на поканата, но без мен, защото отдавна вече беше сигурно, че очаквам дете.
Нито дворецът, нито императорът отдаваха голямо значение на това събитие, нали беше четвъртата ми бременност.
– То ще бъде унгарче – припомних аз на Франц Йозеф разговора ни по повод тържествата за коронацията. – Нали това искаше?
– Искам само да се чувстваш добре и да си здрава – императорът избегна директния отговор.
Въздъхнах, след като той си тръгна, а моята мила Ида ме изгледа странно.
– Какво има? – подразних се аз.
– Простете ми, Ваше Императорско Височество, обаче...-видях как се напрегна, за да продължи. – Може би не е разумно да наричате очакваното дете „унгарче". Това би дало повод за недоразумения...
Първоначално се стъписах, но после проумях какво имаше предвид.
– Мили Боже! Кой би бил толкова злобен...
Глупав въпрос, разбира се. Половин Виена би била толкова злобна, дори може би цяла Австрия. Мирното уреждане на отношенията с Унгария съществуваше на хартия, но не и в главите на хората. Знаех, че детето е от Франц Йозеф, но ако изтъкнех това разбиращо се от само себе си обстоятелство, бих признала, че давам ухо на подлите клюки, а гордостта ми не го допускаше.
Много пъти съпругът ми бе вършил преди мен това, с което бях натоварила съвестта си един-единствен път, и то в момент, когато нямаше опасност за честта му. Можех само да си мълча, така и направих.
Ала колкото повече напредваха месеците на моята бременност, толкова по-неспокойна ставах. Ерцхерцогинята вече не ме тормозеше да демонстрирам пред виенчани растящия си корем, пък и изобщо нямах кой знае колко работа. Франц Йозеф се върна към своите книжа, аудиенции и съвещания, а когато се опитвах да говоря с него за развитието на новата Дунавска монархия, той ме потупваше галено по ръката и ми се присмиваше.
– Да не натоварваме клетата ти главица с тия работи, Сиси. Само това липсваше – да получиш главоболие и да не можеш да заспиш нощем, както понякога се случва на клетия ти мъж.
– Но аз искам просто да помогна – защитавах становището си по-упорито от преди. – Нали ти помагах и в Унгария.
– Не можеш да го сравняваш с нормалната политическа дейност, Сиси – той отблъсна категорично всякаква по-нататъшна намеса. – Унгарците са народ, който обича драматичните сценки, тяхното е повече театър, отколкото политика. Сега обаче отново дойде ред на рутината, ангел мой, и ти би умряла от скука, ако те занимавах с моите документи.
Да скучая още повече от сега? Дали да не предложа на Франц Йозеф за един-единствен ден да си разменим ролите? Да прави реверанси, изпълнявайки списъка на граф Кьонигсег, който, макар и съкратен заради бременността ми, все пак беше достатъчно изтощителен?
– Най-добре ще ми помогнеш, ако се погрижиш за нашите поданици и се покажеш в приютите за бедни и в болниците, Сиси. Сираците също имат нужда от твоята подкрепа...
Какво можех да направя, освен покорно да кимна и да последвам съвета му? Императорът не би разбрал колко потискащо ми действаше да посещавам хора, изпаднали в беда, без да имам възможност да им помогна истински. Виенските бедняци се нуждаеха не от моята усмивка и от подаяния, а от социални реформи. Но ако изложех тези разсъждения пред Франц Йозеф, той щеше да помисли, че окончателно съм се побъркала.