Машина за знамения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Мечът на истината #12
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-716-9
- Переводчик: Невена Дишлиева-Кръстева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
В стаята надвисна мъртвешка тишина.
— Пророчеството е Създателят, който разговаря с нас?
— В известен смисъл. — Той навлажни устни с език. Наведе се към нея. — Създателят е създал всички неща. Създал е самия живот. Не мислиш ли, че би проявил интерес към създаденото от самия него?
— Да, но нали сам каза, че той не разговаря с нас?
— Не директно, не с всеки поотделно, но в известен смисъл разговаря. Той е създал живота и също така е дарил човечеството c дарба, благодарение на която да може да го чува — магията. Той е запознат с всички неща — всичко, което се е случило, и всичко, което ще се случи. Чрез дарбата на магията, която той е дал на човечеството, ни дава и пророчеството, за да ни напътства по-добре.
Тя отпи глътка вино и се замисли над думите му. След малко погледът й се върна върху него.
— Тогава защо Господарят Рал и Майката Изповедник не искат да узнаем пророчествата, които самият Създател ни е дал, за да ни напътства по-добре? В крайна сметка и двамата притежават дарбата.
Лудвиг повдигна вежда.
— Да, наистина — защо?
Лицето й помръкна още повече.
— Какво имаш предвид?
Той се вгледа в нея за момент. Наистина беше красавица. Малко кльощава, но всъщност доста привлекателна.
— Орнета, кой би имал интерес да не знаем какви напътствия е дал Създателят на човечеството за избягване на опасностите в живота ни? Напътствия, благодарение на които да оцелеем?
Тя се замисли. Лицето й бе озарено от прозрение. Погледна го облещена.
— Пазителят на подземния свят… — издиша.
Четиридесет и трета глава
ОРНЕТА СЕ ПОИЗОПНА, подпряла длан на коляното си, докато обмисляше чутото.
— Значи твърдиш, че Пазителят на подземния свят… е омагьосал Господаря Рал и Майката Изповедник? Че са обсебени?
Той захлупи ръката й с длан с надеждата да я убеди в сериозността на думите си.
— Смъртта води жестока битка за отнемането на живота от владенията на живите. Безименния, както го наричаме у дома, съществува единствено за да громи живота, да изтръгва живите същества от света на живота и да ги захвърля във вечния мрак на подземния свят. Понякога шепти изкусително в ушите на живите, за да ги привлече на своя страна.
Тя издърпа ръката си и като че ли се поокопити.
— Това е абсурдно. Господарят Рал и Майката Изповедник не биха се врекли във вярност на Пазителя на подземния свят. Не познавам други, които да са по-отдадени на живота от тях двамата.
Лудвиг не я остави да се отдалечи. Приведе се към нея.
— Нима мислиш, че тези, които са обсебени от Безименния, непременно го съзнават? Ако беше така, не биха били негови полезни слуги, изпълнители на черните му кроежи, нали?
Тя го изгледа с подновено любопитство.
— Значи според теб Пазителят на подземния свят ги манипулира, без те да го знаят? Неволно изпълняват желанията му?
Той сведе глава към нея.
— Ако Пазителят иска да използва някого, ако иска да подчини някого на волята си, нима не би избрал онези, които никой не би заподозрял, че са обсебени? Нима не би избрал човек, комуто другите се доверяват и възхищават, когото следват?
Тя отново извърна поглед и се замисли.
— Вероятно. Поне на теория.
— Доколкото ни е известно, обладаният може изобщо да не подозира какво му се е случило, да продължава да работи в името на доброто или поне да го прави привидно. Ала когато Безименния реши, пуска невидимите струни, които са привързали жертвата към него. По този начин въпросният човек се превръща в перфектния гостоприемник, целият свят го възприема като добър, като надежден, а той се оказва прикован към Пазителя и готов да изпълнява волята му.
Пръстите й опипваха колието, което се губеше в цепката между гърдите й.
— Звучи ми обяснимо Пазителят да избере жертва, за която никой не би заподозрял, че изпълнява тайно желанията му. И все пак…
— Там, откъдето идвам, винаги се отнасяме с подозрение към хора, склонни да пренебрегват пророчествата. Тези от нас, които сме натоварени с мисията да пазим народа си от тъмните сили на Безименния, знаем, че когато някой прояви недоверие към пророчеството, това често е знак за обсебване. В крайна сметка пророчеството е словото на Създателя, изречено посредством магия, за да ни напътства в живота. Защо иначе човек би се отвърнал от него… освен ако не е започнал да се подчинява на тъмни сили?
Орнета потъна в мислите си за известно време, преди да заговори, а дори тогава като че говореше полу на себе си.
— Онази жена, Ничи, винаги е около него. Говори се, че тя е позната и като Господарката на смъртта…