Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
— Може би — каза той и думите излязоха неохотно. — Великите фурии знаят колко голямо е разстоянието между него и собствения му баща. А може би не. Малко неща могат да променят човека така, както децата.
Арарис предложи на Тави манерката и Тави я прие. Водата се беше стоплила, но поне му се струваше, че този път ще остане в стомаха.
— Замислял ли си се какво правим? — попита Арарис.
Тави се намръщи.
— Разбира се.
Арарис поклати глава.
— Знам, че си го планирал. Мислил си за това какво правим и как. Мислил си какво ще се случи, ако спечелим или загубим. Но се чудя защо обръщаш толкова много внимание на това.
Тави почувства проблясък на несигурност, която веднага се превърна в гняв. Той я сподави, отпи още една глътка вода и отговори:
— Защото това ще спаси животи.
— Може би — каза Арарис и кимна. — Но… ще се изненадам, ако ти имаш правото да правиш този избор.
— Бих се опитал да говоря с Гай — каза Тави, — но по някаква причина той е недостъпен. Вече опитах да се свържа с него чрез монетата си. Ерен също.
— Съдейки по това, което ми каза, ти вече си го питал в търсене на дипломатическо решение — каза Арарис. — И той категорично ти е отказал.
— Това беше преди да му станат известни всички подробности.
— Кое ти дава право да вземаш политически решения, които ще имат много големи последствия? Въпреки незаконосъобразността на твоите действия, които в много отношения ще се считат за много лоши, дори ако постигнеш абсолютен успех.
Тави въздъхна.
— Мислиш, че превишавам пълномощията си като курсор.
— Знам, че ги превишаваш — отговори Арарис. — Съмнявам се дали не излизаш извън рамките на… новата си власт.
— Какво променя това?
— Твоята заявка за тази власт се основава на принципите на законността и справедливостта — каза Арарис с тих и настойчив глас. — Ако ти, играейки новата роля, започнеш с това, че плюеш на тези закони и справедливост, ти подкопаваш собствените си позиции. Подкопаваш етичните основи, на които тази власт трябва да се базира.
Тави чу собствения си смях.
— Вярваш или не, но аз съм мислил за това.
Арарис леко наведе глава на една страна и го слушаше.
— Това, което научих от Насаг, и перспективата, създадена от това, са жизненоважна информация. Това вероятно би послужило като добра причина за Гай да го насърчи да преразгледа предишното си решение. Съгласен ли си?
Арарис кимна.
Тави се обърна с лице към него.
— Но него го няма. Не знам къде е или какво прави, но в дадената кризисна ситуация той е извън строя. На теория, ако това се случи, ние трябва да се консултираме със следващия във веригата на командването и този човек да вземе решение.
Арарис издаде лек, скептичен звук.
— Това е доста ненадеждна обосновка.
Тави леко се усмихна.
— Знам — каза той тихо. — Но… ако трябва да стана това, което ми е предначертано да бъда, то означава, че нося отговорност за тази Империя и за нейния народ. И ако не направя нищо, това ще се превърне в истински кошмар.
Той положи ръка на рамото на Арарис.
— Питаш ме как мога да оправдая тези действия. Но истинският въпрос е как мога да оправдая бездействието си?
Арарис за миг го погледна, после тръсна глава и изсумтя.
Те отново започнаха да гледат океана и Тави попита:
— Нуждая се от теб. От твоята честност. Имаш ли нещо против?
— Аз съм против това, че ти се хвърли да действаш, без да обмислиш причините — отговори той. — Баща ти беше добър човек. Но той разчиташе твърде много на инстинктите си. Действаше, без да мисли. Вярваше, че с помощта на своята сила ще излезе от всяка възникнала ситуация.
— Това не се отнася особено за мен — промърмори Тави.
Арарис тихо се засмя.
— Не. Ти си по-силен от него — той се замисли за миг. — И вероятно по-опасен.
Тави не знаеше какво да отговори на това. Той млъкна за няколко минути. После каза:
— Как мислиш, ще успеем ли да го направим?
Арарис отговори без колебание.
— Не виждам такава възможност.
Тави изсумтя и прехапа устни.
Арарис въздъхна и заговори неохотно.
— Но това никога преди не те е спирало, нали?
Тави се засмя и видя, че Арарис също се смее.
— Трябва да поспиш — каза Арарис. — Ще ти трябва. Утре ще се поупражняваме.