Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
Гай се плъзна в него с болезнено ръмжене, но Бърнард трепереше от умора и когато опита да се спусне, едва не рухна с главата надолу в ямата.
Амара го подкрепи и той веднага седна на земята, подпря гръб на отсрещната страна, главата му падна върху гърдите и той потъна в непробуден сън.
— Колко път сме извървели, какво мислиш? — тихо попита Гай. Първият лорд енергично разтриваше болния си крак.
Амара видя потрепването и спазмите му и съчувствено се намръщи:
— Откакто започна да крие следите ни? Може би осем или девет мили. Предвид обстоятелствата, страхотно.
Гай направи гримаса.
— Най-хубавата част от разходката е, че започваш да цениш полетите, нали?
— Абсолютно, сър — тя приближи към него и извади манерката от багажа си. Предложи я на Първия лорд, той я прие с благодарност и започна жадно да пие.
— Не съвсем точен отговор на въпроса ми — каза Гай. — Колко далече се придвижихме от самото начало? Аз малко се разсеях.
Амара приседна на земята до него, така че шепотът им да е възможно най-тих.
— Нека да помисля. Планирахме да достигнем целта за девет дни, от които се движим малко над седем.
Тя се замисли за територията, която вече бяха преминали, съхранявайки числата в главата си.
— Някъде между сто тридесет и сто четиридесет мили, сър, или около това, доколкото мога да преценя.
Гай издиша.
— Признавам, мислех, че ще успеем в по-кратки срокове.
— Минахме през най-трудния терен — каза тя. — Тук, на хълмовете, би трябвало да стане много по-лесно да вървим, поне докато стигнем до блатото.
Тя се почеса по носа и отпъди жужащите комари.
— С други думи, ще стигнем до блатата след шест или седем дни. После темпото ни ще се забави много.
Гай кимна.
— Последните тридесет или четиридесет мили ще бъдат най-тежки.
Амара погледна крака му.
— Да.
Гай улови посоката на погледа й и вдигна вежди. Амара усети как лицето й пламва.
— Това не беше критика, сър.
— Съмнявам се, че бихте могла да ми направите повече забележки, отколкото сам вече съм си направил — каза Гай с мек тон. Очите му обаче потъмняха, а ръцете му се свиха в юмруци. — Крием се от няколко отряда търсачи. Бягаме, докато графът едва не се самоуби. Ако бяхме достатъчно близо до Калар, кълна се във великите фурии, щях да…
Той спря и рязко тръсна глава.
— Но това все още не е така, нали?
— Не, сър — тихо каза Амара. — Все още не. Но ние ще ви заведем там.
Гай дълго мълча. Когато заговори, гласът му беше уморен.
— Да. Надявам се, че ще можете.
Амара се намръщи.
— Сър?
Той поклати глава.
— Във всеки случай сега не е моментът.
Нещо в гласа му я разтревожи и тя почувства, че се мръщи по-силно.
— Не разбирам.
— Това е по-важно сега — каза той, облегнал глава на стената на дерето. — Да починем малко. Скоро трябва да се опитаме да събудим граф Калдерон. Трябва да изминем възможно най-голямо разстояние, преди да се стъмни.
— Сигурен ли сте, че сте готов за това, сър?
— По-добре ще е да съм, графиньо — промърмори Първият лорд и затвори очи. — По-добре ще е да съм.
Глава 23
Тави прекара вечността в мъки, копнеейки за смъртта, която би донесла сладко освобождение от непоносимите страдания. Останалите се бяха събрали около койката му на борда на кораба и тихо го наблюдаваха.
— Не виждам никаква драма в това — каза Демос, тихият му глас беше изпълнен с обичайното безразличие. — Той има морска болест. Ще му мине.
Тави изстена, преобърна се настрани и се сгърчи в конвулсии. В стомаха му нямаше нищо освен топла вода, но той се стараеше по-голяма част от нея да попадне във ведрото. Кайтай го подкрепяше, докато повръщането не спря, и гледаше Демос, Тави и ведрото с повече или по-малко еднаква неприязън.
Демос се намръщи на кофата и на Тави.
— Въпреки че се притеснявам за запасите вода, които така похабява — той се наведе, за да се обърне директно към Тави. — Не мисля, че ще може отново да се използва за пиене. Това би съхранило нашите…
Тави повърна отново.