Фурията на капитана

Тави изпъшка сподавено, когато от удара в слънчевия сплит му секна дъха, и се хвърли в яростна атака срещу Арарис.

Сингуларът, очевидно, блокираше всяка атака още в зародиша й, после направи своеобразно кръгово движение с китката си. Мечът на Тави внезапно се откъсна от ръцете му и падна на палубата.

Тави, без да се бави и секунда, пристъпи плътно и сграбчи дясната ръка на Арарис. Удари Арарис с чело в скулата и, издавайки още един вик, заби мощен удар в ребрата му. Исана изведнъж се напрегна и се надигна, когато усети вълната чист гняв от сина си.

Арарис пое ударите като наковалня — те просто отскачаха от него, без никакъв видим ефект. Той сграбчи китката на Тави, стисна я със свободната си ръка, после се обърна и леко дръпна нагоре, като едновременно с това приклекна.

Тави внезапно загуби равновесие, направи салто напред и Арарис го просна по гръб на дъските на палубата. Ударът беше достатъчно силен, за да накара Исана отново да се намръщи, но тя беше сигурна, че не чак толкова, колкото би могло.

Тави лежеше на палубата и гледаше замаяно към платната и небето. Моряците, повечето от които гледаха тренировката, избухнаха във викове, насмешки и съвети, придружени от подигравателен смях.

— Избухливост — каза Арарис, гласът му прозвуча равно. Той дори не се беше задъхал. — По природа ти си агресивен боец, но гневът не ти е съюзник в подобен двубой. Трябва да оставаш концентриран и да мислиш. Използвай гнева. Не му позволявай той да те използва.

Той прибра меча си и предложи на Тави ръка. Младият мъж замръзна за момент, ядосано погледна по-възрастния, след това поклати глава и пое ръката му.

— Какъв беше този захват на китката? — изхриптя той. — Никога не съм виждал такова нещо.

— Доста е просто — отговори Арарис. — Един ден ще ти е достатъчен, за да се научиш. Ще ти го покажа утре, ако искаш.

— Добре съм — каза Тави. — Покажи ми сега.

Арарис наведе глава настрани, устните му се свиха замислено, но после внезапно се разтегнаха в усмивка.

— Както желаеш. Пийни малко вода и ще започнем следващия рунд. Ако главата ти издържи, ще ти покажа и захвата, и контрахвата.

Тави вдигна меча си от палубата, поздрави Арарис и го прибра в ножницата. После отиде до бъчвата с вода, до която Исана седеше на малък сгъваем стол.

Той й се усмихна, потопи дървената чаша във водата и изпи всичко на една глътка. През двата дни, откакто започна да се възстановява от морската болест, цветът на кожата му се нормализира и сега ядеше за двама — въпреки доста съмнителните кулинарни таланти на корабния готвач на „Слайв“.

Тави и Арарис се сражаваха в учебен бой без ризи, основно за да предпазят ризите на Тави от разрязване на лентички и петна кръв. Исана се стараеше да не се взира много в Арарис.