Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
Тя отново се върна към заниманието си.
— Във всеки случай мисля, че осветлението долу ще бъде по-малко подходящо за шиене. Затова смятам да стоя тук на палубата и да се наслаждавам на слънцето, докато мога, ако нямаш нищо против.
Тави се втренчи в нея и тя ясно усети пълното му объркване.
Исана леко му се усмихна.
— Знам, че се тревожиш за мен. И знам колко много мразиш, когато толкова много неща са напълно извън твоя контрол. Това е още едно такова нещо. Отричането не го прави по-малко вярно.
Той я погледна, настроението му премина от притеснено нетърпение към замислен самоанализ. Исана винаги беше смятала способността на сина си да фокусира вниманието си върху нещо за малко плашеща.
Той би могъл да насочи колосален поток енергия от мисли и воля към определена задача. Сигурно му е доста неприятно, да не каже повече, да се концентрира и върху себе си.
Той въздъхна и се отпусна на палубата до нейния стол, облегнал рамене на преградата зад тях. Той понижи глас.
— Ако аз…
— Можеше да призоваваш фурии, да — довърши тя тихо. — Това не би решило проблемите на Първия лорд. А дори и ако ти го можеше, просто щеше да се сблъскаш с множество други неконтролируеми ситуации.
Тави замълча за момент. После каза:
— Но бих могъл да те защитя.
— Може би — каза тя тихо. — А може би не. В живота не толкова често можеш да си напълно сигурен в нещо.
Тави се намръщи и кимна.
— Просто си помислих, че ще се чувствам по-добре, ако си вътре.
Тя заповяда на Рил да заостри нокътя й, изпъна конеца и внимателно го сряза. После го прекара през иглата и когато нокътят отново стана нормален, тя внимателно тръсна ръка, за да разсее болката в пръстите.
— Ако наистина мислиш, че така е по-добре, може би трябва да пробваш да ни заведеш до там.
Той примигна и наведе глава, втренчен в нея.
Тя се засмя. Не можеше да направи нищо. Наведе се и го целуна по косата.
Въпреки че беше станал толкова висок и въпреки че научи кой е и какъв стана, тя все още можеше да види в него бебето, малкото дете, палавника, превърнал се в мъж.
— Да предположим — каза тя, — че Гай е на твоето място.
— Но той владее фурии — изсумтя Тави.
— А ако не владееше — настоя Исана и срещна погледа му. — Да предположим. Как биха реагирали спътниците му на поведението му, а? Ако той замислено стоеше на парапета и обикаляше напред-назад като гладен саблезъб, ръмжеше и даваше заповеди, които нямат особен смисъл.
Тави я погледна сърдито. Отвори уста да каже нещо, спря и сви рамене.
— Ако аз бях с него? Бих се притеснил.
— Точно така — каза Исана. — Подобно поведение може да успокои тревожността му, но той ще го постигне за сметка на другите. Такъв ли искаш да бъдеш?
Тави отново наведе глава и се намръщи. Не каза нищо.
— Сега си помисли: ако престоят в заключена пътническа кабина е наистина най-мъдрата постъпка, ти би ли я направил, докато Гай е решен да остане на палубата, въпреки безполезността на този жест?
— Вероятно не.
Исана кимна.
— Ето защо Гай, дори да е стар мръсник-манипулатор, е лидер. Той действа. Другите го следват — тя се огледа и каза: — Те също те следват.
Тави вдигна вежда.
— Какво имаш предвид?
— Придружаващите ни — каза тя. — Дори много от моряците. Те признават ума, компетентността и увереността. Те признават теб и твоята оценка на нашата ситуация с по-голямо уважение от другите.
Тави задъвка долната си устна и промърмори:
— Аз ги плаша.
Исана не видя нуждата да потвърди това, което Тави най-накрая разбра.
— Ако Гай смята, че за хората му е най-безопасно да са в каютите, какво мислиш, че щеше да направи?
Тави бавно кимна.
— Щеше да отиде в каютите. Давайки им шанс да протестират. Спасявайки гордостта им. Подпомагайки морала им. Ако реши, че това е най-добрият начин.
Исана бръкна в торбата с дрехи, която стоеше до нея на палубата, и извади панталоните на Ерен, които имаха голяма кръгла дупка, донякъде зашита, и сега изглеждаха дори по-лошо от самата дупка.
— Какво пък. Може би трябва да потренираш. Как мислиш, че е най-добре да постъпиш?
Синът й поклати глава.