Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
Тя дори не можеше да си помисли, че мъж на неговата възраст ще изглежда толкова атлетичен без използването на водна магия, но той беше — почти толкова слаб, колкото Тави, с релефни и еластични мускули.
Разбира се, той беше прекарал всичките тези години в ковачницата на холта, и веднъж тя го беше видяла как тренира там късно през нощта на светлината на гаснещите въглища, използвайки железен прът вместо истинско оръжие.
Арарис отново беше станал силен и уверен в себе си човек, а не сломения, в когото се бе превърнал след смъртта на Септимус. Да го види такъв доставяше удоволствие на Исана и доста я разсейваше. Пръстите й направо я сърбяха от желание да ги прекара по мускулите му.
Вместо това тя се върна към шиенето, кърпейки панталоните на Кайтай. Тази дейност гарантираше, че очите и пръстите й ще се държат така, както е редно.
— Искаш ли да я затворя? — обърна се тя тихо към Тави.
— Няма да вляза във ваната заради някаква драскотина.
Тави я погледна и за секунда го обгърна облак от заплетени емоции. Но после той тръсна глава и ги прогони, така че Исана можеше да почувства само смътна неудовлетвореност.
— Не, благодаря. Вече не кърви.
Фразата се получи доста остра. Той я погледна виновно и на лицето му се появи леко напрегната усмивка.
— Макар че, предвид нашето темпо, рано или късно ще трябва да укротя гордостта си с твоя помощ.
В този момент Ерен излезе от каютата и като махна неопределено към морето, каза:
— Не мисля, че тук има достатъчно вода.
Тави изви вежда.
— Защо не потренираш с нас и не повториш това по-късно, дребосък?
Ерен вдигна мършавата си ръка.
— Благодаря, не си заслужава. През цялото време бъркам от кой край трябва да държа меча. Така че дори не мечтая за уроци за напреднали.
Той имитира подигравателен поздрав на фехтовчик и тръгна към кърмата на кораба, очевидно, за да поговори отново с капитана им.
— Някой досаден дребосък един ден може да го хвърлят в морето — извика Тави след него, поклати усмихнато глава и се обърна към Арарис.
Исана наблюдаваше между бодовете. Не знаеше достатъчно за боравенето с меч, за да оценява, но й се струваше, че Тави се движи по-бавно, затова пък по-чисто. Тя улови отблясък от задоволството на Арарис, когато младежът отрази половин дузина бързи удари.
Изведнъж гласът на Кайтай иззвъня отгоре, от наблюдателна площадка сред платната.
— Платна — извика тя. — Право по курса!
Мъжете прекратиха заниманието си. Резките проблясъци на очакване на опасност пронизаха въздуха, удряйки Исана като студена паяжина.
И веднага прозвуча гласът на Демос, даващ бързи указания, а самият той започна да се изкачва по въжетата, движейки се с ловкостта на белка. Исана го видя как достига до наблюдателницата и Кайтай му посочва нещо.
Демос вдигна ръце с жест, който Исана беше виждала сред призователите, когато искат да увеличат визуално обектите.
Известно време той наблюдаваше. После започна бързо да се спуска надолу по въжетата и на десет фута от палубата скочи.
Продължи да крещи заповеди и корабът рязко започна да завива надясно. Хората се закатериха нагоре, за да настроят платната, а Демос закрачи напред-назад, крещейки указания и команди, които бяха абсолютно неразбираеми за Исана, сякаш ги казваше на друг език.
Исана стана и тихо отиде при Демос, веднага след като първоначалният поток от заповеди секна.
— Капитане — каза тя. — Какво става?
Не й се изплъзна факта, че Тави и Ерен приближиха по-близо, когато Демос отговаряше.
— Това е „Мактис“ — каза той със спокоен тон, — корабът на Червения Галус.
Погледна в далечината към трептящите бели платна над вълните.
— Заповядах промяна на курса. Сега ще видим какво ще направи той.
— Шкипер! — извика мъжът зад щурвала. — Той сменя курса за прихващане.
— Кървави врани — изпъшка Демос. — Лейди, съветвам вас и вашите спътници да се приберете по каютите и да останете там.
— Защо? — каза Исана. — Какво става?
— Капитанът на „Мактис“ се мисли за пират — отговори Демос. — Глупакът се кани да ни вземе на абордаж.
Исана почувства как очите й се разширяват.
— Ох.
— Може ли да ни настигне, капитане? — попита Тави.
Демос кимна.
— Най-вероятно. Заел е много добра позиция. Вятърът ни носи към него, при него има подходящо течение и Галус си разбира от работата. Ще минем още няколко лиги и той може да се откаже.