Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
Демос въздъхна, поклати глава и каза:
— Ще му мине. Рано или късно.
— А ако не му мине? — чу Тави гласът на майка си.
— Не бих се притеснявал толкова много — отговори Демос. — От това никой още не е умрял.
Капитанът учтиво им кимна и излезе от каютата.
— Лейди Исана? — попита Кайтай. Тави си помисли, че гласът й звучи напрегнат. — Не може ли вашата водна магия да помогне?
— Не без намеса в работата на призователите на „Слайв“ — тихо каза Арарис.
— Не разбирам — каза Кайтай.
— Те са призователи на водни фурии, Кайтай — обясни Ерен от койката над Тави. Тави чу шумолене на хартия, когато младият курсор обърна страница на книгата си. — Те са необходими на всеки морски кораб, за да попречат на левиатаните да ни усетят.
— Левиатани — каза Кайтай. — Като онези, които поглъщаха боклуци и каними в Елинарх?
— Те бяха дълги само четиридесет-петдесет фута — каза Ерен. — Деца, така да се каже. Един възрастен левиатан, дори доста малък, би натрошил този кораб в щипките си.
— Защо им е да го правят? — попита Кайтай.
— Защитават територията си — отговори курсорът. — Те ще нападнат всеки кораб, който навлезе във водите, които считат за своя собственост.
— И тези призователи могат ли да попречат на това?
— Те пречат на левиатаните да забележат кораба — каза Ерен. — Разбира се, ако се надигне някоя сериозна буря, понякога левиатаните намират кораба.
След кратко замисляне добави:
— Мореплаването е опасна дейност.
Кайтай изръмжа.
— Тогава защо не се доближим до брега, където водата е твърде плитка, за да се приближат тези животни, за да може лейди да се опита да го излекува?
— Не — успя да излае Тави. — Няма време… за да го губим… заради моя изнежен сто… — той направи пауза, преди да успее да довърши думата, и отново се сгърчи.
Кайтай го подкрепяше, докато повърна, след което сложи манерка с вода върху устните му. Тави отпи, макар да изглеждаше безсмислено.
Водата почти нямаше време да попадне в стомаха, преди да го напусне. Мускулите на корема му изгаряха от постоянно напрежение и виеха от болка.
Тави вдигна поглед, за да намери майка си, която го гледаше с нежност и притеснено изражение на лицето.
— Може би не бива да говориш такива неща тук — каза тя.
— Докато не повишим глас, това не би трябвало да е проблем, холтър — каза Ерен. — Вече сме в открито море. Солените бризове правят невъзможно призоваването на фурии на въздуха. Всеки, който иска да подслушва, ще трябва да го направи физически.
— Той е прав — каза Арарис с тих глас. — И не обръщай внимание на чувството за хумор на Демос, Исана. Докато имаме вода да поим капитана, с него всичко ще е наред. В крайна сметка ще свикне с морето.
Кайтай издаде неодобрителен звук, но не много агресивен. Нейните маниери бяха станали по-изискани по време на престоя й в Алера, помисли си Тави, но продължителната й умора, причинена от лекуването на ръката й с помощта на фурии, плюс загрижеността й за него, я притискаха все повече и повече.
— Кога? — също толкова тихо попита Исана. — В морето сме от четири дни. Колко време още е нужно?
— Толкова, колкото е нужно — търпеливо прошепна Арарис.
Тави чу как сингуларът се изправя и тръгва към вратата на каютата. Спря, за да стисне окуражително рамото на Кайтай. Когато Тави отвори очи да го погледне, Арарис му отговори с една от редките си усмивки.
— Познавах още един човек, който беше също толкова лош моряк.
Тави почувства как устата му потрепва, опитвайки се да изобрази нещо като усмивка.
— Ще отида да поспя — каза Арарис. — През нощта ще остана близо до него.
Кайтай вдигна сърдит поглед към сингулара, сякаш искаше да възрази, но не го направи. Тави предположи, че след четири безсънни нощи, торбичките под очите й най-накрая са победили нейната гордост.
Тави прекара остатъка от деня, борейки се с бунтуващия се стомах и размишлявайки за насладите от бързото самоубийство. Повръщаше между съня и пристъпите на остро гадене. По времето, когато лъчите на дневната светлина започнаха да избледняват, Кайтай лежеше свита в дъното на леглото си и здраво спеше.
Щом падна нощ, Тави, с помощта на Арарис, излезе на палубата. По-голямата част от екипажа след залез-слънце се беше прибрала по своите легла и хамаци и само няколко стояха на палубата.