Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
— Защо би го направил? — попита Ерен.
— Защото се насочвам към миграционния път.
Ерен застина на място и присви очи към Демос.
— Какво?
Тави се намръщи и попита със съвсем различен тон.
— Какво?
— Миграционният път на левиатаните — поясни Ерен за Тави. Той нервно облиза устните си. — Това е участък от океана, където… ох…
— Левиатани — каза Тави. — Разбрах.
— Всъщност не — каза Демос. Гласът му звучеше почти скучно. — Това е място, където по правило се събират млади самци, които все още не са си извоювали собствена територия.
— О-о — каза Тави, — и какво правят там?
— Каквото прави всяка група млади самци — отговори Демос. — Бият се помежду си без никаква причина. И, враните да ги вземат, сляпо атакуват на пълна скорост точно заради това.
— И разбиват кораби на малки парчета — много тихо добави Ерен.
Демос се подсмихна утвърдително и се обърна обратно към морето.
— Моят призовател е по-добър от неговия. Нека да видим дали ще иска да си опита късмета днес.
— Капитане — каза Тави, — не се обиждайте, но не смятате ли… като цяло… Да го предизвикате?
— Не — отговори Демос. — „Слайв“ е наполовина по-малък от „Мактис“. А Галус качва и допълнителни мечове на борда. Превъзходството му е три към едно и не ме устройва.
— При нас има няколко по-сръчни — каза Тави.
Демос го погледна и късо, насмешливо изсумтя.
— Хлапе, ти си доста добър. Но има огромна разлика между тренировките със семейния майстор на меча и кръвопролитие на люлееща се палуба.
— Той е прав — каза тихо Арарис, заставайки зад Тави. — Тази битка е най-добре да се избегне.
Демос погледна мъжа, застанал зад Тави.
— Вие участвали ли сте преди в морски битки?
— Да — Арарис дори не се замисли.
Демос кимна.
— Слушай учителя си, хлапе. И се настани удобно. Така или иначе ще минат няколко часа, преди да се справим с това. Сега ме извинете. Трябва да се уверя, че моите призователи не са се напили отново.
Демос пристъпи към стълбите, водещи в трюма, и плавно се спусна надолу.
— Това беше шега, нали? — каза Ерен. — За водните призователи?
Исана се намръщи. Тя почувства нарастващото притеснение, излъчвано от младия курсор. Ръцете му бяха скръстени, а единият му крак нервно потропваше по дървената палуба.
Тави също забеляза притеснението на Ерен.
— Защо си толкова нервен? — попита той.
— Ако някога наистина си виждал… — Ерен облиза устни. — Смятам да претърся сандъка на боцмана. Там трябва да има нещо спиртно. Искаш ли да пийнеш?
Тави се намръщи.
— Не. Добре съм.
Ерен поклати глава в кратко кимване и погледна Арарис и Исана.
— Сър? Лейди?
Те отказаха и Ерен изчезна, лицето му беше съвсем пребледняло.
Тави се намръщи след него, след което отиде до перилата на кораба. Известно време стоя и гледа към океана, като от време на време крачеше напред-назад покрай такелажа. След около половин час той приближи до Исана и намръщено я погледна.
— Как можеш да седиш и да шиеш? — попита той.
Исана не вдигна поглед от работата си.
— Има ли нещо друго, което трябва да правя?
Тави скръсти ръце на гърдите си и се намръщи.
— Капитанът каза, че трябва да се прибереш в каютата.
— Той каза, че всички трябва да се приберат — отговори Исана. — Но не виждам да си тръгнал натам.
Тави навъсено я погледна.
— Е, аз трябва да съм на палубата.
— За да може някой да се спъне в теб? — попита Исана. Опита се да не се усмихва, наистина се опита, но усети, че на устните й играе усмивка, въпреки всички усилия. — Или може би мислиш, че твоят меч ще е нужен, за да се приберат платната? Или за да се защитаваш от левиатаните?
Той нетърпеливо си пое дъх.
— Ползата от него ще е толкова, колкото и от шиенето ти.
Исана остави шиенето и внимателно погледна сина си.
— Преди да се случи нещо, ще минат няколко часа, а това е прекрасен ден. От степента на тревожност, която долавям от екипажа и Ерен, те очакват, че ние спокойно можем да бъдем смазани от левиатаните и да бъдем завлечени в морските дълбини. Ако това не се случи, може да ни предстои отчаяна схватка с пирати, които ни превъзхождат числено три към едно.