66 градуса северна ширина

Както вървеше, извади телефона си и се обади на Шарън.

— Пайпър!

— Магнъс се обажда.

— Няма нищо ново от Виржини Рожон. Мъжът й още не се е обаждал в офиса си.

— Мамка му! Трябва някак да свържем Исак с това разследване!

— И това ще стане.

— Може би е твърде късно.

— Как така?

— Националният полицейски комисар е получил обаждане от вашите антитерористи.

— О…

— О, да!

— Ядосан ли беше?

— Може да се каже. Отстрани ме от случая.

— Какво!? О, Магнъс, съжалявам. Голяма патърдия ли ти вдигна?

— Не знам какво разбираш под „патърдия“, но беше доста сърдит. Шарън, защо им каза, като изрично те помолих да си мълчиш? Знаех, че ще се стигне дотук! Но мислех, че мога да ти имам доверие.

— Стига де, Магнъс. Помисли! Трябваше да го направя. Ако имаше дори минимален шанс да си на вярна следа, щях да изглеждам като пълна идиотка, ако не бях казала на шефовете. Не се коси, явно не го взимат много на сериозно, иначе веднага щяха да се качат на самолета за Рейкявик. В момента ги интересува холандската връзка.

— Холандска ли?

— Да. Един фермер видял някакъв мъж в деня преди покушението. Навъртал се в гората, откъдето е стреляно. Фермерът решил, че е спрял по малка нужда. Намерили са дупка в земята. Била достатъчно голяма да побере пушка. Предполагат, че въпросният мъж я е заровил там. Моторът му бил с холандски номера.

— Имаме ли описание на мъжа?

— Не. Знаем само, че е носел светлосиньо яке.

— Какво имат холандците против вашия финансов министър? — попита Магнъс.

— В Холандия има мюсюлманска общност, но може просто да е бил случаен турист.

— „Ал Кайда“?

— Това е любимата им хипотеза към момента. Макар че „Ал Кайда“ предпочита бомбите вместо огнестрелните оръжия.

— Интересно.

— Магнъс, наистина ужасно съжалявам. Оценявам доверието, което ми гласува.

— Не ми говори глупости, Шарън! Аз ти се доверих, а ти ме прецака. Това е!

— Постъпих така, както счетох за редно.

— Да, бе! Все едно, дръж ме в течение. И говори с Вигдис, тя още работи по случая. Особено ако французойката разпознае Исак. Възможно е той да е подготвял терена в Лондон за някой друг. За човека, който е дръпнал спусъка.

— Ясно — каза Шарън. — Ще го имам предвид. Съжалявам, Магнъс.

— Да, де… — Магнъс затвори.

Извинението на Шарън донякъде притъпи гнева му. Той я харесваше. Каква дума бе използвала? Патърдия? Не я беше чувал.

Това, което го жегна най-много от цялата „патърдия“ на Комисаря, беше забележката, че Магнъс не е истински исландец. Сигурно защото донякъде бе вярна. Но Магнъс знаеше, че дори да бе прекарал целия си живот в тази страна, той пак щеше да предупреди Шарън, че е възможно Исак да е бил в Нормандия. Магнъс винаги поставяше истината над политическите съображения, независимо дали работи в Бостън или в Исландия.

Просто така бе устроен.

И изобщо, какво си представя Комисарят? Магнъс мразеше шефовете му да говорят за „международни положения“ и „политически съображения“.