66 градуса северна ширина

Вигдис се насочи към бюрото си, а Магнъс изведнъж се сети:

— Ти нали щеше да ходиш в Ню Йорк?

— Отложих го — каза Вигдис.

— Защо?

— Заради това.

— О, съжалявам. Няма нужда да ми помагаш с тези глупости.

— Това не са глупости.

— А какво ще си помисли бедният човечец в Ню Йорк?

Вигдис сви рамене.

— Това са рисковете, когато ходиш с ченге.

Магнъс се върна на бюрото си, изпълнен с вина.

Вигдис можеше да замине, щяха да се справят някак и без нея. Но му стана приятно, че тя приема работата си толкова сериозно. Имаха и известен напредък. Ако можеха да открият още един конспиратор, всичко щеше да си дойде на мястото, макар че момчето изглеждаше твърде необиграно, за да бъде международен поръчков убиец.

Колкото повече Магнъс мислеше за това, толкова повече се убеждаваше, че трябва да има още някой замесен. Алибитата на другите бяха подозрително добри. Ако Исак е куриерът, когото бе видяла французойката в Кенсингтън, и бе разпитвал за точния адрес на Оскар, той сигурно е подготвял почвата. Исак живее в Лондон, познава града и може да разузнае, да наблюдава Оскар, да отбележи навиците му, дневния му режим, а дори и да намери оръжие и мотор за бягство. Той може да подготви всичко за някой друг. Някой, който е долетял от Исландия, само за да свърши работата. Човекът, който бе дръпнал спусъка. Убиецът.

И кой беше той, по дяволите? Момчето с щръкналата коса? Или някой друг?

Магнъс се сети за брата на Бьорн, Гули.

— Арни! Преди да тръгнеш…

Арни се спря на прага.

— Да?

Вигдис откъсна очи от документите пред себе си.

— Спомняш ли си нещо от разпита на Гули, брата на Бьорн?

— Не — каза Арни, — но всичко, което ми каза за Бьорн и Харпа съвпадаше с тяхната версия. Защо?

— Отидох да се видя с него в събота, но не го намерих. Съседката ми каза, че заминал на почивка и то отдавна.

— Мислиш, че може да е отишъл в Лондон ли? — попита Вигдис.

— Или в Нормандия? — вметна Арни.

— Или и на двете места — каза Магнъс.

— Да проверя ли дали се е върнал? — попита Вигдис.

— Да. — Магнъс намери телефонния му номер в тефтера си и й го даде. — Ако си е тук, разбери къде е бил. Ако ли не, разпитай всички съседи. Може някой от тях да знае къде е отишъл.

Магнъс прегледа компютъра си. Имаше имейл от Бостън. Приятелят му от отдел „Убийства“ се бе свързал с имиграционните служби. Нямало никаква следа от исландски гражданин на име Халгримур Гунарсон, който да е влизал в САЩ през юни или юли 1996-а.

Магнъс с изненада установи, че от това му олекна. От една страна би дал всичко, за да разбере кой е убил баща му. От друга, особено след разговора с Оли, Магнъс бе благодарен, че не е бил дядо им. Би било твърде болезнено.

— Сержант Магнус?

Магнъс вдигна глава. Една набита жена на около четирийсет години държеше класьор, пълен с прашни папки. Беше доста дебел.