66 градуса северна ширина

— Добре — каза тя и кимна.

— А така! Хайде, довиждане!

— Най-сетне да те видя засмяна — каза Диса, когато вратата се затвори зад Ейнар.

— Да — отвърна Харпа. Направо й се виеше свят от облекчение. Как можеше изобщо да заподозре Бьорн?

— Това баща ти ли беше?

— Да.

— Добре, защото не си плати кифличката.

— О, съжалявам! — извини се Харпа. — Аз ще я платя. Нещо се заприказвахме.

— Да, видях.

Харпа се подсмихна. Баща й се бе притекъл на помощ. За пореден път. В очите на околния свят, и особено на рибарите от неговия екипаж, Ейнар изглеждаше като груб и сприхав гадняр, но тя си знаеше че е добър човек. Успокояваше я мисълта, че неговата привидна грубост и сила са на нейна страна.

Той бе готов на всичко за нея, за жена си и за малкия Маркус.

Но след няколко минути еуфорията й отмина, изблъскана встрани от една натрапчива тревога. Добре, Бьорн не бе замесен в покушенията над Оскар и Джулиън Листър, но това не означаваше, че Синдри няма нищо общо с тях. Харпа започна да съжалява за обещанието, което даде на баща си. Той имаше право — това не бе нейна работа, но ако Синдри е убил двама, може да убие и трети. Трябва да сподели подозренията си с полицията.

Но те бяха само подозрения. Какво ще стане, ако полицията ги провери, и установи, че Синдри е невинен, и започне да задава въпроси за Габриел Орн? Тогава Харпа няма да постигне нищо и ще отиде в затвора.

А ако тя се окаже права? Може би заслужава да я тикнат зад решетките. Харпа извърши престъпление. Трябва да си плати.

Независимо от обещанието й към Ейнар, Харпа знаеше какво трябва да направи — трябва да каже на полицията. Но първо ще говори с Бьорн. Поне сега, когато знае, че е невинен, може да обсъди въпроса с него надълго и нашироко.

В пекарната беше спокойно. Каза на Диса, че излиза да се обади по телефона.

Навън бе чудесна утрин. Светлосивият бетон на голямата църква светеше почти в бяло над града през скелетата, които я обгръщаха. Заливът блещукаше. Харпа си пое дълбоко въздух, избра Бьорн и му каза какво е решила. Той не остана доволен.

— Още ли мислиш, че съм ходил до Лондон? — попита той.

— Не — каза Харпа. — Съжалявам, че те заподозрях. Вярвам ти. Но се опасявам, че Синдри може би е замесен.

— Нали знаеш, че ако отидеш в полицията, пак ще те емнат за Габриел Орн?

— Да, знам, помислих за това.

— Аха, и смяташ да им кажеш какво наистина е станало през онази нощ, така ли?

— Не. Ще кажа, че всички заедно сме отишли в апартамента на Синдри, че съм се обадила на Габриел Орн, но той не е дошъл на срещата.

— Ще те изядат с парцалите — каза Бьорн. — Признаеш ли, че си ги излъгала, няма да се откажат, докато не те пречупят.

— Ами тогава просто няма да отговарям на въпросите им — каза Харпа.

— Ще те обвинят. Ще те пратят в затвора.

— Не съм искала да убия Габриел Ори — каза Харпа. — Може би съдията ще ме разбере. А може би в затвора ми е мястото.

— Харпа, тук става въпрос за две престъпления. Едното е смъртта на Габриел Ори. Знаем, че беше нещастен случай и може би съдията ще се смили. Но второто е скриването на трупа му. А това го направихме умишлено: ти, аз, Синдри, студентът и готвачът. Ще заключат всички. Всички!