66 градуса северна ширина

— Ето! Черно лице! Моето!

Гули вдигна ръце, сякаш се предаваше, а после събра китки към нея, за да му сложи белезници.

— Добре, добре! Идвам без бой.

— Много смешно — Вигдис се обърна към другите двама, които я гледаха ухилени.

— Вие двамата, вън. И спрете това радио на излизане.

— Е! Че те имат работа! — възмути се Гули.

— Казах вън!

Мъжете погледнаха към шефа си, а после към Вигдис. Свиха рамене, изключиха Джей-Зи и се изтътрузиха на улицата.

Вигдис огледа помещението. Бе съвсем празно, с изключение на няколко покривала, четки и неотворени кутии боя. Нямаше къде да седне, така че остана права.

— Къде беше последната седмица?

— Пътувах, на почивка.

— О, нима? Сам ли?

— Не. С гаджето ми.

— И къде ходихте?

— В Тенерифе, на Канарските острови.

— Аха. Кога се върнахте?

— Вчера. И тази сутрин започнахме работа тук.

Вигдис извади тефтера си.

— Добре. Искам имената и адреса на приятелката ти, часове на полети, хотели, всичко.

Гули сви рамене и й ги каза.

— За какво става въпрос?

— Продължаваме разследването по смъртта на Габриел Орн Бергсон през януари.

— А защо ме питаш къде съм бил миналата седмица?

Вигдис не го удостои с отговор.

— Значи, на двайсет и четвърти януари брат ти Бьорн е отседнал при теб в Рейкявик, така ли?

— Да. Дойде някъде по обяд. Искаше да ходи на митинга пред парламента, та го поканих да спи при мен.

— Ти ходи ли на митинга?

— Не! — изсумтя Гули. — Не се интересувам от такива неща. Това е загуба на време. И виж какво стана. Отървахме се от едни политици, а сега ни се натресоха нови. И те са същата стока.

— Видя ли се с брат си него ден?

— Да. Нямах работа — трудно се намира напоследък. Посрещнах го у нас, обядвахме заедно, дадох му ключ и той отиде на митинга.

— А ти?

— Аз си останах вкъщи. Погледах телевизия, а после излязох с приятелката ми. Цяла нощ ме нямаше, прибрах се чак на другата сутрин.

Вигдис записваше всичко.

— И тогава се засече с Бьорн?

— Да, и с Харпа. Тя бе прекарала нощта с него. Видях я, когато си тръгваше.

— Беше ли я виждал преди това?

— Не, никога. Но оттогава — да. Не много често, но двамата с Бьорн сега ходят.

— А Бьорн какво направи?

— Тръгна обратно към Грундарфиордур още сутринта. Поне така мисля. Аз излязох да си търся работа. Не си спомням дали намерих нещо. Сигурно не. Но това го казах на полицията още тогава.

Вигдис кимна. Така беше. Всичко, което й разказа сега, съвпадаше напълно със записките на Арни.

— Бьорн спомена ли нещо за митинга на сутринта?

— Да, всичко ми разказа.

— Стори ли ти се угрижен? Притеснен?