66 градуса северна ширина
- Автор: Ридпат Майкл
- Серия: Огън и лед #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 978-954-2928-20-1
- Переводчик: Матей Тодоров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «66 градуса северна ширина». Краткое содержание книги:
Справедливостта няма нищо общо с това. Нито пък законът. Ако някой наруши закона, особено ако извърши убийство, дългът на Магнъс е да го изправи пред правосъдието. Това е дългът на всички полицаи.
Беше много просто. Щом политиката застане над закона, всичко се разпада. Магнъс бе виждал това в Бостън, а сега го виждаше и в Исландия.
Почуди се дали Комисарят ще изпълни заплахата си да го изпрати обратно в Америка. Може би така ще е по-добре. Може би Комисарят е прав, Магнъс не е истински исландец. Тук няма място за него. Мястото му е в Бостън, където да се занимава с простреляни трупове по улиците.
Може да се върне в Бостън, а Ингилейф да замине за Германия. Това е добър ход за нея. Но би било жалко. Магнъс все още не беше наясно каква точно е връзката му с нея. Обяснението й, че иска да остане в Исландия заради него, го изненада. И го зарадва.
Магнъс продължи към „Боргартун“, улицата с бляскавите нови банкови централи. Сред модерните офиси, обградена от собствено зелено островче, се открояваше резиденцията Хьофди — красива бяла дървена сграда от началото на века, в която през 1986-та се бяха срещнали Горбачов и Рейгън. Това бе и мястото, където Ингилейф го извика да поговорят за случая, по който Магнъс работеше, когато пристигна в Исландия миналата пролет. Именно там Ингилейф се превърна за него от свидетел в нещо повече.
Магнъс винаги щеше да свързва резиденцията Хьофди с Ингилейф.
Пресече улицата и седна на зида около резиденцията. Извади телефона си и набра номера на Ингилейф.
— Здрасти, аз съм.
— О, здравей, Магнус. Само че съм с клиент.
— Добре. Искаш ли да излезем да хапнем довечера?
— С удоволствие, но не мога. Ще ходя на митинга за Айссейв на площад „Аустурвьолур“.
— Сериозно?
— Да. Това учудва ли те? После ще дойда у вас. Може да позакъснея. Ще затварям.
Странно, но и типично в неин стил. Магнъс би разбрал, ако отива на някоя изложба или коктейл за красивите и богатите. Но на митинг? Макар Ингилейф да споделяше всеобщия гняв на исландците заради сделките с Айссейв, досега никога не бе изявявала желание за активен протест. И защо ще закъснее?
Магнъс отърси глава. Какво прави Ингилейф? Той никога не знаеше как върви връзката им. И това не му даваше мира.
Почуди се какво да прави. Може би трябва поне да се появи в Полицейската школа по някое време през деня. Там не го очакваха, но Комисарят можеше да провери. Магнъс бе отменил лекциите си за седмицата, но следобед имаше семинар по право, на който трябваше да присъства — на него щеше да отиде. Но дотогава има няколко часа.
Магнъс не можеше просто да забрави за случая с Оскар Гунарсон. Беше и крайно любопитен да прочете дебелата папка документи за убийството на Бенедикт Йоханесон. Кафенето на „Боргартун“, където се срещна със Сиба, се намираше съвсем наблизо. Магнъс реши да си вземе едно кафе и да разгледа по-внимателно документите.
Бенедикт бе убит между Коледа и Нова година, по-точно на двайсет и осми декември, 1985-а. Той живеел на улица „Баругата“, в западната част на центъра на Рейкявик. В пет следобед било вече тъмно от час и половина и валял сняг.
Домашната помощница на Бенедикт отишла да напазарува. Върнала се след два часа и го намерила мъртъв на пода в коридора.
Естествено, започнало сериозно разследване, оглавено от някой си инспектор Снори Гудмундсон, известен понастоящем като Голямата Сьомга. Всичко бе описано в най-големи подробности. Заради снега, навън имало малко хора, които не успели да видят нищо. Единственият човек, който събудил известно подозрение, бил четиринайсетгодишен ученик, който се навъртал около къщата и твърдял, че се опитва да намери завет, за да си запали цигара. Снори опитал какво ли не, но момчето не променило версията си.
Съдебните лекари не открили нищо, макар че докладът им отпреди двайсет и пет години не се стори достатъчно изчерпателен на Магнъс. Нямало следи от взлом — може би Бенедикт е познавал похитителя си. В коридора били открити два отпечатъка от обувки, което бе необичайно за Исландия, където хората се събуват, когато влизат в нечия къща. Следите били от четирийсет и трети номер. Което се равнява на деветка по американския стандарт, според Магнъс. Нормален мъжки размер. Стига, разбира се, следите да бяха от убиеца.
Разследването не бе стигнало доникъде, но не поради липса на желание. Снори се бе проявил като енергичен следовател и Магнъс можеше да си представи под какво напрежение е бил инспекторът. Класьорът бе препълнен със записки от разпити, включително и на известния писател Халдор Лакснес, както забеляза Магнъс. Бенедикт нямал истински врагове, но всичките му конкуренти били разпитани, а алибитата им — проверени. Имаше един ужасно чувствителен негов колега, писател, за чиято последна книга Бенедикт написал хаплив коментар. Писателят казал, че цялата вечер прекарал в четене у дома си. Въпреки липсата на алиби и усилията на Снори, нямаше доказателства, че този човек е свързан с убийството.