66 градуса северна ширина
- Автор: Ридпат Майкл
- Серия: Огън и лед #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 978-954-2928-20-1
- Переводчик: Матей Тодоров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «66 градуса северна ширина». Краткое содержание книги:
Оказа се, че Бенедикт имал мозъчен тумор. Това ставаше ясно от показанията на лекаря, открил болестта и казал на Бенедикт през февруари, че му остават шест месеца живот. Медикът бе объркал сметката, помисли си Магнъс, но не с много. Разпитали близките на Бенедикт, но нито приятелите, нито децата му знаели нещо за тумора. Бенедикт го пазел в тайна.
Туморът явно бил в напреднал стадий, когато Бенедикт умрял. Магнъс отново съжали, че не разполага с доклада на патолога. От досието ставаше ясно, че Бенедикт бил намушкан, но полицията не бе намерила нож с осемсантиметрово острие. С малко късмет, Магнъс щеше да прочете доклада на патолога след ден-два.
След това Снори започнал да разпитва всеки взломаджия, арестуван някога в Рейкявик — почти непосилна задача, която му отнела седмици. Магнъс с усмивка установи, че името Балдур Якобсон фигурира на повечето от докладите за тези разпити. Не се споменаваха никакви показания от хората в Бярнархьофн. Но това бе разбираемо. Бенедикт бе напуснал Храун двайсет години по-рано.
Снори не успял да тръгне по никаква следа. Нямало дори заподозрян. Двайсет и пет години по-късно, убийството на Бенедикт Йоханесон си оставаше пълна загадка.
Магнъс прибра папката в куфарчето и излезе от кафенето. Трябваше да провери още едно нещо за дядо си.
Националната регистратура се намираше на „Боргартун“. Както подобава на сърцето на исландската бюрокрация, това бе най-окаяната сграда на улицата. Магнъс срещна известни затруднения със служителката на входа, която изгледа доста скептично бостънската му полицейска карта. Той все още нямаше официална карта от полицията на Рейкявик и нямаше да получи, докато не завърши Полицейската школа. Служителката обаче се усмихна, когато той спомена, че работи с Вигдис Аударсдотир. Явно се познаваха. Момичето й се обади набързо в полицейската централа и после попита Магнъс с какво може да му помогне.
Отне й само миг да потвърди подозренията му. Макар Халгримур Гунарсон от Бярнархьофн в Хелгафелсвейт да имаше кенитала — национален идентификационен номер, той никога не си бе вадил международен паспорт.
Бьорн си поръча още едно кафе на бара. Заведението бе скъпо. Никой не плащаше толкова за кафе в Грундарфиордур.
Занесе го на масата, на която седеше от двайсетина минути. Кафенето се намираше на последния етаж на Перлата — сива тумбеста сграда, кацнала върху градските цистерни за гореща вода. Бе построена на върха на малък хълм, откъдето се виждаше целият град. Избраха това място за среща, защото пътят от магистрала до Перлата бе широк и пуст. Невъзможно беше да не забележиш, ако някой те следи.
Идването до Рейкявик с микробус, а не с мотора, бе отнело на Бьорн повече от обикновеното, но той натисна газта. Винаги караше бързо, когато бе напрегнат. Скоро щеше да се изправи лице в лице с Харпа. Надяваше се, че ще има смелост да осъществи плана си.
Загледа се през широката стъклена витрина на запад към океана, който също блестеше като перла на слънцето. На преден план се виждаха пистите на летището на Рейкявик. Както и мястото, където Бьорн бе изхвърлил тялото на Габриел Орн преди девет месеца.
Но преди да се види с Харпа, той имаше друга среща. Къде се бавеха, по дяволите?
— Бьорн! Как е хавата?
Бьорн почувства тежко тупване по рамото, обърна се и видя Синдри, а зад него — елегантната фигура на Исак.
— Чакай да си взема едно кафе. Имаме много да си говорим.
ГЛАВА 29
— Не са те проследили, нали? — попита Синдри, когато се върна с кафето.
— Не — каза Бьорн. — Беше прав, мястото е идеално.
— Не бива ченгетата да ни виждат заедно — каза Синдри.
— А какво прави Исак тук? — попита Бьорн и свъси вежди.
— Вчера се прибра в Исландия — отвърна Синдри.
— Защо?
— Британската полиция май ме е взела на мушка — обясни Исак. — Една детективка дойде вкъщи да ме разпита. Искаше да разбере дали аз съм питал съседите на Оскар за адреса му. Не ме притисна, но ме подозира. Затова реших да се върна тук. Поне да не я улеснявам.
— Тук ченгетата също задават неудобни въпроси — каза Синдри. — Има едно рижо копеле, казва се Магнус, мира не ми дава. Май е американец.