66 градуса северна ширина
- Автор: Ридпат Майкл
- Серия: Огън и лед #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 978-954-2928-20-1
- Переводчик: Матей Тодоров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «66 градуса северна ширина». Краткое содержание книги:
— Какъв например? — намеси се Бьорн. — И нея ли искаш да убием!?
Исак го погледна в очите.
— Не — отвърна той неубедително.
— Тя е напълно невинна! — каза Бьорн. — Джулиън Листър заслужаваше да умре. Оскар също. Дори Габриел Орн, но не и Харпа.
— Разбира се — обади се Синдри. — Но хайде да мислим за това, след като се справим с Инголфур Арнарсон, искате ли?
Разбраха се да си тръгнат от Перлата поотделно. Бьорн излезе пръв, защото имаше задачи.
Синдри и Исак останаха загледани в летището и океана зад него.
— Все пак трябва да решим нещо за Харпа — каза Исак. — След като я упои и закара в хижата, тя няма да си затвори устата.
— Може и да я затвори — каза Синдри.
— Не. Знаеш, че няма да стане.
— Не можем да я убием, Исак. Бьорн е прав, тя е невинна. Мога да приема, че убийствата на Оскар и Джулиън Листър бяха необходими, че те заслужаваха да умрат. Но не и Харпа. Тя просто се оказа на неподходящото място в неподходящ момент.
— Синдри, хубаво би било светът да функционира така, но не става. За да е успешна една революция, водачите й трябва да са безмилостни. Знаеш това. Чел си история, Ленин, Троцки, Мао, Че Гевара, Фидел Кастро, дори Африканският национален конгрес в ЮАР. Понякога, в името на революцията, загиват невинни хора. Можеш да сведеш жертвите до минимум, но не можеш да минеш без жертви, защото ако го направиш, предаваш хората до себе си.
— Да, но това е Исландия, а не Русия.
— Синдри, четох книгата ти. Три пъти. Хубава е, много е хубава. Баща ми е член на Партията на независимостта. Беше дори министър. Виждам какво става в Исландия. Видях как гражданите й бяха прелъстени от капиталистите, как едно от най-почтените и егалитарни общества в Европа се раздроби на класи. Баща ми и приятелите му са отговорни за това. Капитализмът е болест и нашата страна е в напреднал стадий, на смъртно легло е.
Синдри се смръщи.
— Нямаш право на колебание, Синдри. Точно ти трябва да знаеш това. От теб съм го научил. В момента, в който умря онзи банкер Габриел Орн, ние прекрачихме границата. Вече няма връщане назад, особено след Оскар Гунарсон. Вече сме обвързани. Но поне правим всичко заради някаква идея. Не саботирай идеята, Синдри. Иначе ще се окаже, че само сме си губили времето. И тогава наистина ще сме убийци.
Синдри поклати глава и скръсти ръце.
— Не смятам да убивам никого — каза той, но се поправи, — не и невинни хора.
Исак се усмихна.
— Добре тогава. Аз ще се погрижа. И без това трябва да изчезна, мога да мина и през Грундарфиордур. Ако не го направя, няма да има никаква революция. Капитализмът ще смаже Исландия. И за това ще сме виновни ние. Ние ще сме отговорни. Смяташ ли да ми попречиш?
Синдри не отговори и избегна погледа на Исак.
— Аз ще тръгвам — каза Исак. — Ти изчакай още десетина минути.
ГЛАВА 30
Арни без проблем намери медицинската сестра. Показа снимката й на жената на рецепцията в болницата.
— О, това е Ирис! — възкликна тя.
Малко по-късно Арни разговаряше с жената с кръглото лице и чипото носле в една тиха част от безкрайните болнични коридори.
— Помня го, разбира се — каза сестрата. — Сълзотворен газ беше влязъл в окото му. Много го болеше, този газ не е шега работа. Хрумна му идиотската идея, че трябва да сложи две сурови пържоли на очите се. Каза, че знаел откъде да ги вземе. Беше много настоятелен.
— Ти съгласи ли се? — попита Арни.
— Не, разбира се! — отвърна сестрата и го изгледа сякаш е невменяем.
Арни й се усмихна насърчително. Това му се случваше често. Усмихни се и карай нататък, това бе девизът му.
— Дадох му разтвор от вода и натриев бисулфат. Сълзотворният газ се разсейва сам след няколко минути.
— Момчето каза ли как се казва? — попита Арни.
— Може и да е казал, но съм забравила.
— Не си ли водите бележки някъде?
— Не, просто помагаш на един и подхващаш следващия.
Жалко, помисли Арни.
— Познаваш ли някой от тези хора? — попита я той и й показа снимки на Харпа, Бьорн и Синдри.
— Не — отвърна Ирис. — Всъщност този, едрият с опашката, май ми е познат. Виждала съм го и по други демонстрации.
— Но не си го видяла да разговаря с момчето?
— Не — сестрата поклати глава.
Арни извади друга снимка, пак от охранителните камери, на която Синдри стоеше зад сестрата, докато тя помага на момчето.
— Сега го виждам, но тогава не съм го забелязала — каза тя. — Не съм и чула какво приказва.
Арни прибра снимките.
— Благодаря за съдействието.