66 градуса северна ширина

— Да, но ще говори с полицията, убеден съм.

— И какво смяташ да правиш? — попита тихо Исак.

Бьорн пое дълбоко въздух.

— Ще я заведа някъде за няколко дни. Знам една къщурка до планинския проход в Грундарфиордур. Усамотена е. Ако успея да я задържа там утре и вдругиден, ще имаме достатъчно време.

— Колкото да си свършим работата с Инголфур Арнарсон, това ли имаш предвид? — попита Синдри.

Бьорн кимна.

— Как ще я убедиш да дойде там? — обади се Исак.

Бьорн направи гримаса.

— С чар, с увещания. Ако ли не, с рохипнол.

— Рохипнол? Откъде го намери? — попита Синдри.

— От един приятел в Рейкявик, рибар.

— Съмнителни приятели имаш.

Бьорн сви рамене.

— Вие също.

— Добре — каза Исак. — За два дни напред всичко е ясно. А какво ще правим след това?

Студентът наистина лазеше по нервите на Бьорн. Но това бе важен въпрос.

— Инголфур Арнарсон е последната ни цел, нали така? Апогеят. След като се справим с него, мога да убедя Харпа, че вече няма смисъл да ходи в полицията. Няма да има повече застрашени. А тя само ще вкара всички ни в затвора.

— Дали ще се навие? — попита Синдри.

— Възможно е.

— А ако не? — обади се Исак.

Бьорн сви рамене.

— Знам ли? Според мен полицията и без това ще ни хване. Вече затягат примката. Започнаха да разпитват за Исак. След Инголфур може би ще трябва просто да приемем какво ни чака.

— Не! — отсече Исак. — Когато започнахме, не мислехме накрая да се предадем. Точно затова действаме в чужбина. Целта ни от самото начало бе да останем на свобода, след като приключим.

— Можем да предизвикаме революция — предложи Синдри. — Но истинска, не с тигани и тенджери.

— Ще отнеме много време — отвърна Исак. — В момента исландците са твърде заети да се извиняват на британците.

— Откъде знаеш? — попита Синдри. — Нали беше в Лондон?

— Чета исландските новини по интернет.

— Е, там пише и друго. Пише, че някои хора вече са наистина ядосани. Следобед ще има митинг за Айссейв. Ще видим какво ще стане.

— Ще ходиш ли? — попита Исак.

— Естествено, че ще ходя! — каза Синдри. — Искам да съм в центъра на събитията.

Исак се наведе напред.

— Виж, Синдри, и аз, като теб, вярвам, че капитализмът е мъртъв. Маркс и Енгелс са смятали, че това ще стане чрез бунт на работническата класа, а се оказа, че капитализмът се задуши в собствените си дългове. Тук, в Исландия, те са прекалено големи. Взехме свръхдоза и първи си изпатихме. Но на хората им е нужно време, за да си дадат сметка за това. Ето защо не бива да ни хващат. Трябва да сме на поста си още няколко години, за да доведем революцията до край.

Бьорн гледаше как двамата спорят. Той нямаше планове за революция. Идеята му бе харесала отначало, но той всъщност искаше просто да е сигурен, че копелетата, които разориха родината му, ще си платят за това. Не всичките — това бе невъзможно — но достатъчно, колкото да се забележи.

— Което ме връща на въпроса с Харпа — каза Исак. — Трябва ни по-добър план.