66 градуса северна ширина

— Да, господин комисар — Магнъс автоматично се обърна към висшестоящия си по ранг. Не му се струваше естествено да го нарича Снори, както бе прието в Исландия.

— Така си и знаех. Балдур ме осведоми, че ти е разрешил да търсиш евентуални връзки между Габриел Орн Бергсон, Оскар Гунарсон и Джулиън Листър, но изрично ти е заръчал да действаш без много шум. Така ли е?

— Да — Магнъс погледна към Балдур. Трябваше да признае, че инспекторът изглеждаше по-скоро ядосан, отколкото злорад. Магнъс не познаваше полицейски началник, който да не се ядоса при такива обстоятелства.

— Добре. Ти си предупредил едно чуждестранно правителство, че може би граждани на нашата държава са замислили атентат срещу един от видните им политици. Това ли означава „без много шум“, според теб?

— Не. Съжалявам — каза Магнъс с въздишка.

— Какво те прихваща изобщо!? — попита Снори. Гласът му звучеше все по-гневно.

— Просто действах интуитивно. Сержант Пайпър отиваше да разпитва един евентуален заподозрян, исландец, в Лондон и аз исках да провери дали той е бил във Франция, когато са стреляли по Листър.

— Интуитивно!? Предизвикал си международен скандал въз основа на интуиция, така ли!? — лицето на Снори почервеня. Светлосините му очи, които обикновено проблясваха, сега направо горяха. Изглеждаше страшно. — И бил ли е във Франция?

— Не — призна Магнъс, — но помолих Пайпър да не казва на никого за това.

— Е, тя поне има някакво чувство за лоялност — отбеляза Снори. — Уведомила е шефа си.

— Но това не е чак международен скандал, нали? — отвърна Магнъс. — Няма доказателства, няма улики, няма дори вероятна хипотеза.

— Именно! — Снори удари с юмрук по бюрото. — И ако ти беше истински исландец, щеше да знаеш, че това е последното нещо, което искаме да обсъждаме с британското правителство. Знаеш за преговорите по Айссейв, цяло лято се точат. Става въпрос за милиарди евро, които всички ние дължим на британците. А ти взе че хвърли граната на масата за дискусии! Как мислиш ще реагират британците, ако сметнат, че си имат работа с група истински терористи? Исландия понесе достатъчно унижения и без твоята безценна помощ!

— Казах, че действах по интуиция, но имах основание за това — започна Магнъс. — Не можем да си затворим очите за евентуалните връзки между случаите, само защото това е политически неудобно. Ами ако наистина има група исландци, които са искали смъртта на Оскар и Листър? Какво става, ако вече са набелязали нова жертва? Наш дълг е да проучим тази възможност.

— Ти не ме учи какво е дълг! — викна Комисарят. — Балдур е постъпил правилно. Казал ти е да продължиш да тършуваш, но без много шум. Ти не си се подчинил. Отстранен си от разследването. Още днес се връщаш в Полицейската школа. И… когато всичко това приключи, ще си помисля дали в нашата страна изобщо имаме нужда от теб.