Отдел Убийства: Илюзия за грях

— Извинете — тихо произнесе тя, — не знаех, че това ви ядосва.

— Да, ядосва ме. И не забравяй, скъпа моя, че все пак аз съм женен човек. Помисли си само как бих могъл да занеса подаръка ти у дома! За да го занеса, трябваше да изхвърля кутията с картичката, на която си написала толкова хубави и сърдечни пожелания, а тези топли думи са най-ценното в твоя подарък. Да, оставих го тук, за да мога от време на време да го държа в ръце и отново да прочета онова, което си ми написала. Разбра ли?

— Извинете — отново повтори Зоя. — Не съобразих.

— Нека не говорим повече за това. — Той с облекчение си пое дъх. — И никога недей да ми правиш сцени. Ела в кухнята да свариш по едно кафе.

Маневрата излезе сполучлива. Зоя не отвори повече дума за подаръка.

— Кога ще се върне вашият приятел? — попита тя, наливайки в чашките димящото силно кафе.

— Не знам точно. Замина за три години, но сега, както знаеш, предстоят избори. Като минат, тогава ще се разбере. Ако се смени властта, има голяма вероятност да го върнат. Новият президент ще сформира ново правителство, а после ще започне подмяната на дипломатическия корпус. Така че…

Той вдигна ръце, с което искаше да покаже, че не е ясно колко време този апартамент ще остане на негово разположение.

— Това обаче не бива да те тревожи. И бездруго, когато се роди детето, ще бъдеш вързана вкъщи и ще се наложи да прекъснем срещите си. Разбира се, ние ще се виждаме, и то дори много често, но вече — той лукаво се усмихна — не в интимна обстановка. Впрочем как са майка ти и баща ти?

— Не са добре — въздъхна Зоя. — Постоянно боледуват. Остаряха вече, нали аз съм късно дете. Явно че това при нас е някаква семейна традиция — да се раждат деца към четиридесетгодишна възраст. Мама ме е родила на четиридесет и две. А татко е по-стар от нея. Да ви налея ли още кафе?

— Налей.

Той подаде чашката си, при което с удоволствие погледна добре поддържаните ръце на Зоя с изискан маникюр. Просто да се чуди човек на какво се дължи това нейно ниско самочувствие и смирение? А иначе е хубава и спретната жена, с великолепен вкус, коренно различна е от Вера. Оная вятърничава хубавица си лакира ноктите не само със зелен, но и с черен лак, и се кичи с толкова много дрънкулки, че да ти се замрежат очите. Същинска коледна елха. Разбира се, тя има ослепителна и екстравагантна красота и всичко това й отива, но строго погледнато, е пълна простащина. Проява на лош вкус. Зоя никога не би си го позволила. Лакът на ноктите й е с тъмнотелесен цвят, матов, нищо лъскаво и крещящо. За украшение носи само една верижка на шията, без никакъв медальон или висулка. Странно, как е останала до трийсет и шест години стара мома. Тия мъже очи нямат ли? Или нейното смирение и стеснителност засенчват всичко, дори външните й данни? Впрочем и той самият отначало не й обърна нужното внимание. Възприе я като възгрозна и нещастна самотница, която отдавна се е отказала от мечтите за пълноценен личен живот, и чак след доста време откри, че у нея няма нищо некрасиво. Е, не е супермодел, но не е и грозница.