Магьосническа ярост
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническа ярост». Краткое содержание книги:
— Тео — каза тя, едва дишайки. — Никога не съм го правила. Никой мъж не ме е докосвал там преди.
— Девствена територия? Какъв съм късметлия. Вярваш ли ми, Сарафина?
Тя кимна.
— Възбуден съм, Сарафина. Възбуден съм от факта, че когато те докосна тук, мога да видя как сладката ти вагина става още по-нетърпелива за пениса ми. — Той използва пръста на другата си ръка и го плъзна дълбоко в нея. Тя потрепери. — Може никога да не си била докосвана тук, но си любопитна, нали?
— Малко — призна тя.
— Искаш ли да спра?
Тя прехапа долната си устна и поклати глава.
Потискайки усмивката си, той плъзна върха на пръста си в дупето й и тя ахна, а после и простена.
— Можеш ли да усетиш разтегнати всичките си мускули?
— Да, о, Боже, да.
Той проникна по-дълбоко, уверявайки се, че има достатъчно лубрикант, за да го улесни. Краката й се разтвориха още повече, в подсъзнателен жест на капитулация.
— А, ето така. Хубаво е, нали?
Тя кимна и се раздвижи на леглото, извивайки гръб и изпъчвайки гърди. Той добави и втори пръст към първия и се намести така, че да може едновременно с това да гали клитора й с палец, знаейки, че тя се нуждае от тази стимулация, за да прибави още сладко удоволствие към непознатото чувство.
— Богове, толкова си хубава така. — Гласът му трепереше, а пенисът му бе твърд като скала, наблюдавайки колко я възбужда, гледайки как пръстите му се движат в нея. Харесваше му, че това е ново за нея и че той е този, който й го показва.
— Ще свърша, Тео — прошепна тя. — О…
Тя свърши, тялото й се разтресе в спазми под ръцете му. Преди оргазмът й да отшуми напълно, той се надигна, нетърпеливо избута боксерките си до коленете и се плъзна целият в нея. Копринените й мускули все още пулсираха. Те обхванаха здраво цялата му дължина, галейки го, докато се движеше в нея. Понесе се бързо и здраво, ръцете му бяха от двете страни на главата й, а погледът му бе приковал нейния, докато бе дълбоко в нея.
Очите й блестяха, а лицевите й мускули се бяха отпуснали в резултат от оргазма. Тя обви крака около кръста му и посрещна тласъците му, поемайки го възможно най-дълбоко.
Богове, колко бе щастлив, че може да я докосва толкова дълбоко. Толкова надълбоко, както тя докосваше сърцето му. Плашещо бе колко много го бе грижа за нея, но не можеше да го отрече.
— Сарафина — промърмори грубо той. Искаше да каже още толкова неща. Но нямаше да е честно към никой от тях.
Тя го целуна, придърпвайки главата му към себе си. Отначало устните им се докоснаха нежно, след това с все по-голяма нужда, сякаш не можеха да се наситят един на друг. Езиците им се преплетоха, горещи и меки като телата им, за кратко превръщайки се в едно цяло.
Той искаше да е завинаги.
Мисълта бе чиста и дълбока, пееща в кръвта му като обещание за нещо, което той желаеше с всеки инч от сърцето и душата си, но въпреки това никога не би могъл да има, защото знаеше, че би го разрушил, би го съсипал.
Би го унищожил.
Той изтласка мислите настрани, докато удоволствието се надигаше от топките му, разбивайки се връз него като приливна вълна, която не би могъл да спре.
— Сарафина. — Той прошепна името й, докато тя свършваше за втори път.
— Тео — се изливаше от устните й многократно.
Заедно, с преплетени крайници, те се разтопиха в екстаз.
Щом отмина, той се претърколи настрани и я придърпа към себе си, вдишвайки аромата на косата й. Когато бе със Сарафина, той се чувстваше доволен. В мир. Само тогава.
Имаше част от Тео, която искаше да приветства Сарафина в живота му и да я запази при себе си завинаги. Но за да го направи, трябваше да се увери, че я прави също толкова щастлива, колкото тя него. Всичко по-малко от това нямаше да е справедливо спрямо нея.
А Тео никога не бе успявал да направи никого щастлив.
— Тео — промърмори сънливо Сарафина, — това беше невероятно. Никога не съм си представяла, че ще е така. Беше толкова…
— Интимно?
— Да.
За красива жена, която имаше цяла шайка от мъже, вървящи по петите й, тя бе учудващо невинна. Имаше толкова много неща, които искаше да й покаже. Не, толкова много неща, които искаше да сподели с нея.
Тя се сгуши в него.
— Тео, аз… — Тя спря насред изречението, а после почна наново. — Обичам те. — Излезе като едва доловим шепот.