Тайните на елита
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венета Георгиева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайните на елита». Краткое содержание книги:
— Денис е ценен свидетел по нашето дело — опита се да се намеси Дудинцев.
Тур кимна, гледайки в масата.
— Да пристъпим ли към работа? — Дудинцев разположи на масата на Тур папката с материалите. Тур гнусливо се отмести. Като се стараеше да не забелязва скептицизма на събеседника си, Кирил започна: — Както ние с вас знаем, в колата, от която е стреляно по Марков, Тарасенков, Арбатова и Пак, не е имало жива душа.
— Знаем ли? — прекъсна го Тур. — А аз на ваше място, млади момко, щях да бъда по-предпазлив с твърденията. Засега имаме само версии, не е ли така?
Дудинцев се изчерви.
— Както ние успяхме да установим… — опита се да построи по друг начин фразата, но беше прекъснат още в самото начало:
— „Ние“ — това кои са?
— Експертите… Ами криминалистите от ЕКУ.
— А вие експерт ли сте?
— Не, аз…
— Подполковник Дудинцев, поне знаете ли кой е ходил на мястото на престъплението?
— Ходи дежурната оперативно-следствена група от Московска градска прокуратура и ГУ на МВР, лично Вячеслав Иванович Грязнов, вие, Вениамин Аркадиевич.
— А вие — за да поставим всички точки над „и“, — вие ходихте ли?
— Не съм. Но аз…
— Аз не знам кой сте вие. И никой не знае. Предполагам, по-точно надявам се, че и вие самият не знаете. Надявам се, за да не предполагам най-лошото.
Явно Тур не възнамеряваше да сътрудничи. Не само това — той като че ли подозираше посетителите си в някакви долни игри и не желаеше да го крие. Още щом разбра, че Дудинцев няма да издържи и ще скочи, ще си търси белята, Денис веднага започна да оправя ситуацията.
— Ей богу, господа офицери, няма полза от каране. Хайде да забравим това встъпление и да се опитаме да започнем, отначало.
Тур погледна Денис унищожително, затова пък Дудинцев сякаш се овладя и пак отвори затворената вече папка.
— Да продължавам ли?
— Продължавайте — позволи Тур и язвително се усмихна.
— Както установиха експертите, ходили на мястото на престъплението, автоматът, от който е стреляно по потърпевшите, е бил монтиран в колата, в която в момента на стрелбата не е имало никой.
— „От който“… „От която“… „Бил“… „Не е имало“… Само преди някакви петнадесет години личният състав нямаше проблеми с руския език. Масова деградация. Продължавайте, младежо.
Дудинцев гледаше през прозореца, а адамовата му ябълка подскачаше. „Дали да не разкажа някой виц?“ — помисли Денис. Като за проклетия всички вицове му изхвърчаха от главата. Най-смешното беше, че сега не искаше да успокоява Кирил. Защото и той искаше същото като Дудинцев: да хване надутия старец за реверите и да го разтърси едно хубавичко… Но защо не може по човешки! Нали целта им е една и съща, тогава защо да си слагат един другиму прът в колелата?
— Това, че в колата не са се оказали никакви отпечатъци от пръсти, може да не се взема под внимание, защото…
Новият опит на Дудинцев пак се провали: Тур си имаше мнение и по този въпрос.
— Подполковник, а сигурен ли сте, че вие решавате тук кое да вземаме под внимание, а кое не?
— Сигурен съм, другарю следовател, че нищо няма да можем да обсъдим, ако постоянно ме прекъсвате! — Кирил се надигна и увисна над масата.
— Вениамин Аркадиевич, аз мисля, че най-добре ще бъде да съставим план за действията, според който всеки от нас да си има свой участък за работа, за да не си пречим взаимно — необмислено се намеси Денис.
Тур почервеня и Грязнов веднага разбра, че е изръсил нещо, което не трябва.
— Кои „ние“?! Какво прави тук един частен детектив! В качеството си на свидетел как да е, макар че какъв свидетел става от едно ченге, ако е ченге, явно е заинтересувано лице?!
Сега пък Дудинцев се притече на помощ:
— Ако ще работим в една група, нека направим така. Сега ще изложа накратко същността — или, ако искате, същността да я изложи лично Вениамин Аркадиевич. След това ми дава указания какво да правя по-нататък, а аз, с негово позволение, ще внеса някои свои предложения. След което ще се разотидем и занапред ще се стараем да се срещаме по-рядко. Само в рамките на необходимото за нашето общо дело.