Тайните на елита

Той клекна (с товара на врата не беше лесно, затова пък момиченцето се оказа на твърда земя). Детето престана да пищи, пристъпът на еуфория, предизвикан от чудесната среща с еди-кой си чичко (Голованов не разбра името), май премина. Но сега детето започна да разбира грешката си: сините му очички се разшириха от ужас, потекоха сълзи, устицата се изкриви чудовищно и така писна, сякаш не момиченцето се нахвърли към Голованов, а Голованов на детето. Сега вече целият площад се обърна към него, правеха път на майката на избягалото хулиганче, майката тичаше и също доста високо пищеше, а нещастният Голованов се опитваше да клекне колкото се може по-ниско и скачайки в тази поза, да се обърне с гръб към мястото, където преди две минути стоеше Олга Минчева пред един павилион.

Много лесно можеше да се издаде. Най-вероятно вече се е издал. Ако след час Минчева, намирайки се в другия край на града, забележи до себе си онзи тип, който скачаше на площада в обятията на безумното дете — много ясно какво ще си помисли най-наред.

Когато недоразумението беше изгладено, много ясно, наоколо нямаше и следа от Олга Минчева. Необикновено скокливото момиченце, взело Голованов за силно обичания „чичо Леся“, изглежда, брата на мама, получи от фалшивия „Леся“ един сладолед. Едва тогава „Леся“ печално тръгна да звъни на Грязнов и да докладва за „успеха“ си.

Но Денис нямаше време да изпада в паника. Бездруго очакваше Голованов да му звънне всеки момент. Олга му се обади буквално десет минути след като Голованов я изпусна.

Той неслучайно подозираше, че тя е истеричка — явно Олга не беше на себе си.

— Денис, моля ви, трябва да видите трупа.

— Чий труп? Какъв труп? — Какво става, мина му през ума, нали отдавна са погребали Игор.

— Ужасен! И като нищо може да се отнася към делото, пристигайте. Денис, моля ви, така е неуютно да си насаме с него…

Олга беше пребледняла. Явно до пристигането на Денис беше успяла да изтрие от кукленото си личице размазания грим и сега до слепоочието й се виждаха сиви петна от туш. Тук огледалото не е добре осветено, помисли Денис. Никак не му се искаше да гледа трупа. По-добре да гледа Олга.

Но се наложи веднага да се срещне с трупа: просто биеше на очи. В него нямаше нищо особено ужасно — може би защото не се виждаше лицето. Само една крачка от входната врата през миниатюрното антре, и си на прага на стаята, а там, до прозореца, има бюро и на него наведена глава — ето, човекът легнал да подремне върху скръстените си ръце, нека си спи. Нека спи, а ние да се махаме… Стоп, какви ги дрънкам? Да не съм се преуморил от работа? Добре, ако наближиш човека, изобщо няма да го вземеш за спящ. Има прекалено много кръв по побелелите коси. Удар по тила значи. С какво? Аха, с кристалния пепелник — ето го съборен.