Тайните на елита

— Ние не сме спецназовци…

— Не е важно. Решили сте да действате, без да се замислите дори за миг, че вашите действия ще провалят целия ми труд — те вече започнаха да го провалят! Подполковник Дудинцев, трябва да разберете, че аз като юрист не мога да не разглеждам подхода ви към делото, всичко, което сте оплескали в него, като нещо друго, освен небрежност! Нещо повече — вече ви намекнах в началото на разговора ни, че се проверяват и другите версии. Да, проверяват се и не се страхувам да ви го съобщя!

— Аз, все едно, възнамерявам да действам — повтори Дудинцев с ръмжене. — Да действам още сега, да отида да ровя с нос дотогава, докато не се убедя в правотата си. Само не съм сигурен, че след всичко това ще ми остане желание „да докладвам на следователя“. — Той разбра окончателно, че няма да има сътрудничество, и тръгна към вратата, като затвори папката с такъв трясък, че из стаята се разхвърчаха листове.

Денис се втурна да ги събира, а Тур с неочаквана сръчност стана и прегради пътя на Кирил към вратата.

Ами да, помисли Денис, та той още не се е изказал до края, не ни е хвърлил в лицето своята истина. Да се запасим с търпение.

— Ако искате да знаете, млади човече, аз изобщо не се впечатлявам от истинското предназначение на вашите нови спецподразделения. „И“ — „К“ — „Л“ — „М“ — „Н“ — „О“ — „П“ — „Р“ — „С“ — „Т“… Вие коя буквичка сте? Е, не е важно. Важното е, че всяка от тези буквички е легална банда с държавно финансиране! Важното е, че самите ние, със собствените си ръчички, размножаваме бандитите, раздаваме им оръжие, благославяме ги да се пъхат в следствените дела и да ги съсипват издъно — да, да ги съсипват! Да, ние всячески поддържаме престъпниците! А аз не желая да им помагам, да, не желая! — Тур едва ли не заподскача на място — такова удоволствие изпита най-сетне да излее душата си.

Денис, който сръчно събра разпилелите се листове, отвори вратата зад гърба на следователя, хвана Дудинцев за ръкава и почти насила го измъкна в коридора. Добре поне, че дясната, силната ръка на Кирил беше заета с папката, от която постоянно нещо изхвърчаше.

— Дори не можете да си държите в ред материалите! — извика зад гърба им Тур, изхвърляйки от кабинета още едно незабелязано от Денис листче от папката. Денис подскочи, хвана хартийката във въздуха. После дръпна папката от ръцете на Кирил — той, вече без да можеше да се владее, стискаше я с все сила, — грижливо прибра всички документи и я пъхна в своята чанта.

— Ще ти я дам, когато се успокоиш.

— Забеляза ли, не, забеляза ли — мърмореше зачервеният като рак Дудинцев и объркваше думите, когато се спускаха по стълбите, — той сам непрекъснато си противоречеше! Ту изобщо не трябвало да разсъждавам и не било моя работа, ту, напротив, трябвало сам да решавам и да изпълнявам, а чак тогава да докладвам! Та той не знае какво иска от мен!

— Той просто нищо не иска от теб. Е, да не си в групата му, това е цялата работа. Явно дядката има зъб на спец подразделенията, но лично теб това не те засяга. Разбира се, не е възможно да се работи с него, няма какво да се прави.