Тайните на елита
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венета Георгиева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайните на елита». Краткое содержание книги:
Той се отдръпна от масата, за да не остави излишни следи.
— Олга, надявам се, че нищо не сте пипали тук?
— Не, не…
— Между другото, защо го ликвидирахте?
— Денис, стига с вашите шегички. Тук го намерих. Ако не бях го намерила — тук цяла седмица няма кой да влезе, после съседите ще го открият по миризмата, така че по-добре да ми благодари, че ще го погребат топъл. Ох, Денис, не ме слушайте какви ужасни неща говоря! Денис, разберете, не намирам толкова често трупове. Наистина практически един след друг…
— Да можем да разберем що за тип е тоя. Случайно да ми подскажете? Няма да му ровя документите, няма защо да пипам всичко с моите ръце.
— Валентин Маркович Шапиро, частен детектив. Тук е кантората му. Нали знаете, сега често наемат частно жилище за офис.
— И какво, съвсем сам ли е? Дори не е имал момиче да вдига телефона?
— Не. Май не е имал и поръчки… Само аз, глупачката.
— Тоест? — Денис потърси къде да седне, но трите стола и диванът бяха затрупани с някакви папки и така си остана прав. — Ще поговорим ли най-сетне откровено? Трябва ли да продължавам да изтръгвам с клещи истината от устата ви? Все пак вторият труп не ви ли убеди, че това е сериозно? Кога и с каква цел го наехте?!
Олга се сви и Грязнов разбра, че крещи. Нерви, нерви. Сякаш е първият труп в живота му. Сякаш е първата му клиентка идиотка. Всичко си върви по реда, всичко трябва да бъде така. Такава му е работата. Това не е извънредно произшествие, това е рутина. Край, трябва да се овладее, да не плаши тая глупачка тук, бездруго трепери.
— Нали ви разказвах как се опитвах да следя Игор.
„Никога, никога няма да започна самостоятелно да следя“ — спомни си Денис. „Самостоятелно“. Делова жена. Целеустремена. А е съвсем хлапе. Откъде се вземат такива?
— И какво?
— И нищо не се получи.
— Тогава дойдохте при него? При този дядка? На колко години беше? По врата не може много да се разбере…
— Сигурно към шейсет и пет. Но той беше много пъргав. Весел. Непрекъснато се шегуваше, че за човек като него е къде по-лесно да не се издаде — кой ще заподозре един дядо?
— И какво, изясни ли нещо за вас?
— Изясни. Дори ми представи отчет. Изясни, че Игор е примерен къщовник и обича само веднъж в живота, че с Арбатова всичко е приключило, а повече нищо не е имало и не се очертава.
— И вие му повярвахте?
— Повярвах. Толкова исках да му повярвах, че повярвах.
— Тогава какво правите тук, Олга? — Денис отново започна да кипи: тя отново лъже безсрамно.
Предвиждайки, че Денис ей сега окончателно ще изгуби търпение, ще се обърне и ще си тръгне, тя побърза да обясни:
— Самият той днес ми позвъни и ме помоли да дойда. Каза, че трябва да ми съобщи нещо важно. Помоли да дойда точно в дванайсет, дойдох, вратата не беше заключена, дори леко открехната. За хващане, хванах дръжката с пръсти, кажете това където трябва. А телефона вече с кърпичка. Правилно ли направих, Денис, а?
— Правилно, правилно.
„Разбира се, къде ще ходи сега. Момиче, по-добре щеше да бъде, ако беше ми разказала всичко от самото начало, може би тогава аз пръв щях да дойда при старчето. Върви разбери сега какво е открил. Идиотка си ти, Оля, пълна идиотка.
Или все пак не си? Оля, пак ли лъжеш, както и преди, и колкото повече се заплиташ в лъжите си, толкова по-невероятни версии измисляш? И кой знае каква е истината, Оля? Толкова бързо си съобразила, че телефонната слушалка трябва да се хване с кърпичката — дали не съобразяваш и за други неща? Разбира се, няма да се намерят отпечатъци от пръстите ти по кристалния пепелник, оръдието за убийство, разбира се, че никъде няма да бъдат намерени освен върху бравата. А в твоята собствена кухня, Оля, там, където уж се е застрелял мъжът ти, е пълно с твои отпечатъци — това е естествено. Никой няма да се хване.
Сигурно си имала възможност да убиеш и двамата, нали така прави момиченцето кукличка, миг-миг с миглите? Имало е възможност и напълно е възможно да е имало мотив. Просто още не го знам. Просто засега мога да съчиня за теб двайсетина мотива и всичките да бъдат неимоверно логични. Ако изобщо едно убийство може да бъде логично. В което много се съмнявам, Оля.
Между другото — много ловко излиза: нещастният детектив Шапиро е следил старателно Игор, дори е наслагал най-различна апаратура в дома му и е заснел случайна сцена, където Оленка се кара на мъжа си. От ревност — така най-лесно се получава. По-нататък да предположим, че Шапиро е решил да шантажира момичето. И тогава тя решава да вземе мерки… Нали казват, че след първото убийство всичко ставало къде по-лесно. Казват, че вървяло направо като по вода…“.