Тайните на елита
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венета Георгиева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайните на елита». Краткое содержание книги:
— Значи истински цирк. И този ваш боец, разбира се, го арестува.
— Ами да. От една страна, млад, глупав, не се замислил, че е невъзможно дребен наркодилър да работи точно пред МУР и затова е под нашето милиционерско достойнство да се занимаваме с психари. А, от друга — той се оказа прав, а не нашите умници, и аз в това число!
— Я да позная…
— Няма да познаеш, не си губи напразно времето. Попаднал този екземпляр от хомо сапиенса… дори не сапиенс… добре де, попаднал в Бутирка, в килията, където е Муха. Е, ти си виждал Муха. Тези двама артисти или ще се изпобият, или ще станат най-добри приятели. А понеже Муха беше поне напълно дружелюбно същество, двамата с дядката, така да се каже, се намерили. Но дядото е ненадминат майстор в жанра, затова Муха се оказал някак си втори глас.
— Вие откъде знаете тези нюанси? Да не е имало осведомител в килията?
— А как иначе, имаше. И в едната, и в другата, където беше Ратников. Само че ако бяха останали живи…
— Какво!
— Денис, не ме прекъсвай, моля те с добро. И аз се развълнувах. Старее чичо ти Слава, старее.
— Мълча. Свеждам глава пред вашите бели коси. Слушам с благоговение.
— Добави: „Благоухая на бира.“
— Благоухая на бира — послушно повтори Денис.
— Старчето внесло свежа струя в килията. Така, не се подсмихвай. Нали слушаш с благоговение. Никакви долни асоциации. Повтарям: внесло свежа струя. Казано по-просто — развеселило компанията. Хайде, казва, приятели, да украсим печалния си живот, да разперим посърналите криле, да си подарим празник. Ето, какво се задава скоро? Аха, Независимостта на Русия. Тогава да отбележим практически рождения ден на нашата велика държава…
— Какво, да не е докарал пиячка?
— Ех, Дениска, колко банално мислиш. Направил спектакъл. Съвсем истински спектакъл. Самият той — режисьор, Муха в главната роля, останалите затворници — актьори. Забележи, какви качества трябва да притежаваш, за да може още първия ден от пристигането си в килията не просто да останеш без нито една синина, но и да направиш от печените бандити актьори! Беше удивителен тип.
— Беше?
— Аха… Нещо героично и тържествено, но и скандално едновременно — изобщо не мога да кажа какво точно са играли, защото затворникът, когото разпитвахме, не е разбрал много. Простичък е.
— А нямаше ли от „сложните“?
— Няма. Останал е един жив. Единствен от обитателите на трите килии. И то, защото по време на представлението са го водили на разпит…
— Господи, та какво е било толкова това представление?
— Сега вече няма да узнаем точно. Доколкото разбрахме, били са дадени общите рамки на действието, за останалото актьорите импровизирали — как иначе, като са имали само едно денонощие за репетиция!
— Времето…
— Там е тя. Изглежда, времето му е било малко. Но не е това главното. А това, че в края на спектакъла непременно се полага така нареченият салют.
— Аха, ясно. Тоест не е ясно как той…
— Ами точно това вече никой не може да разбере. Може да се гарантира, че не е носел нищо със себе си. Но виж какъв фокус: обяснил идеята на съкилийниците си, всички са знаели, че ще има салют. Е, не са знаели естествено как ще стане. Смятали, че ще стреля през прозорчето, през решетката. Разбира се, после тежко на хулиганите, затова пък… Така ги навил дядката, че всички чувствали ентусиазъм, направо щур подем: да става каквото ще, ще си направим празник, ще се веселим, та ако ще… и така нататък.
— Но технически…
— Да, да, и за това. Всички са знаели, че се готви салют. Дядката обявил: нямам никакви подръчни средства освен технически гений. А ми трябва това и това, и това… И тръгнали хората със скромните си запаси, при това се искали някакви невъобразими предмети: от сапун до строго забранените връзки за обувки, крито все пак някой се изхитрил да прекара контрабанда. И измайсторил нещо…
— Някак не ми се вярва. Или наистина е бил технически гений.
— Ами да, нищо няма да научим със сигурност. Може да е имал отровна слюнка. Или направо вълшебна. Ако се съди по времето, те са изиграли спектакъла си (нашият свидетел, когото водили на разпит, е знаел кога ще започне всичко), а като дошло време за салюта, и гръмва. Три килии са разрушени: онази, в която е ставало безобразието, и двете съседни. В едната от тези двете беше Ратников. Всички са загинали — разбираш ли, всички. Шестдесет и осем трупа, включително двама пазачи в коридора.