Тайните на елита
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венета Георгиева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайните на елита». Краткое содержание книги:
Дудинцев — той направо беше бесен. Крачеше до него с широка стъпка и некрасиво се зъбеше с красивите си зъби. Май си мърмореше под носа мръсни думи. Ако не беше все пак на територията на Московската градска прокуратура, щеше да плюе наоколо. Сега щяха да унизят Дудинцев — други варианти просто нямаше. Ако Денис отиваше доброволно при Тур, то Дудинцев имаше заповед.
За Тур се носеха легенди. Тур беше непримирим традиционалист, че и направо досадник. Тур не понасяше хора като Дудинцев, а такива като Денис нарочно не забелязваше. А за всеобщо съжаление ще се наложи да работят заедно — така реши голямото началство, с което няма как да спориш.
По Марков, Тарасенков и Арбатова не са стреляли хора, а — охо-хо! — чудесна машинка, управлявана неизвестно как и главното — от кого. А може и да е обратното, главното е как и ако тази нишка се разплете, въпросният „кой“ ще се появи от само себе си…
Аха-аха, сетило се голямото началство, нали имаме спец подразделение „Р“ и в частност Кирил Дудинцев! Те в тия работи са печени, без куче надушват всичко. Разбира се, за кучето си е явно преувеличение: никой от специалистите, в това число и Дудинцев, не се е сблъсквал с компютър убиец. И все пак кой друг, ако не те, нали специално с тази цел сме ги създавали!
От друга страна, има водещ следовател — не е нищо особено, не е свикнал с чудеса, затова пък е стар, проверен работник, прекрасен специалист в областта си — Тур, Вениамин Аркадиевич.
Ще трябва някак да си сътрудничат, защото не може по друг начин.
А пък Грязнов младши сам се домъкна в навалицата. По-точно Дудинцев го домъкна за морална подкрепа и… още веднъж като морална подкрепа. Ама наистина, не може в трудна минута да не подпреш с мускулестото си рамо другаря, помисли с усмивка Денис. Добре се ориентира в делото, самият той има голям интерес от него, а и в края на краищата е интересно да пообщува с легендарния Вениамин Аркадиевич!
Легендарният Вениамин Аркадиевич едва се надигна от стола, стисна ръцете на влезлите. Между другото, не ги покани да седнат, но и не взе да гони гостите от столовете, на които те се настаниха без покана, какво да правят.
— Значи при мен се явява спецназът? — промърмори той полуутвърдително.
— Не съвсем — Кирил започна сдържано, но твърдо. — Кирил Дудинцев, заместник-началник на подразделение „Р“ на МВР. Както сигурно ви е известно, ние се специализираме по нетрадиционните…
— Нали и аз така казвам, „спецназ“. На това отгоре и нетрадиционен… В нашата милиция още никой ли не се специализира по НЛО-тата? Не искам да ви обиждам, момчета, в Съветския съюз беше къде по-добре с разкриваемостта на престъпленията — да, да, в Съветския съюз, тогава, когато всички ваши „спец…“ още не са съществували в никой проект.
— Извинете, Вениамин Аркадиевич, но наистина ще стане лошо с разкриваемостта на конкретното престъпление, ако веднага се скараме — каза примирително Денис. Щом Кирил го е взел със себе си в качеството на буфер, значи не приляга буферът да стои със скръстени ръце.
— Вие?! — Очите на Тур като че ли изскочиха от орбитите: нечувана наглост! Невиждана! Частен детектив в кабинета му! Частният детектив е дошъл „по делото“! (Тур имаше собствена, много добра представа какви дела могат да имат частните детективи и беше съвършено — ама просто абсолютно! — уверен, че лично той през живота си не е имал и няма да има работа с тия дела, така че неговите пътища просто не могат да се пресекат с пътечките на подобни хорица.)
— Тъй вярно, Денис Грязнов, ръководител на детективско бюро „Глория“.
На лицето на нещастния Вениамин Аркадиевич се отрази цялата гама от чувства и някои съвсем практични мисли. Денис ги четеше с лекота: първо Тур искаше да изгони него, негодника, вън, след това реши, че за случая ще е повече подходяща жлъчната язвителност, и в края на краищата стигна до извода, че най-доброто наказание за Денис ще бъде, ако следователят изобщо престане да го забелязва.
Възможно е това наистина да е обидно — да кажем, ако Грязнов като частен детектив се измъчва от комплекс за малоценност пред милицията. Мнозина се измъчват. Но за щастие Денис нямаше такъв проблем. Една и съща професия, разликата е само в това кой ти е „господар“ — дали ти самият или държавата. Според Грязнов излизаше, че е по-достойно сам да си си господар. Така че презрението на Тур не попадаше в целта.