Тайните на елита
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венета Георгиева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайните на елита». Краткое содержание книги:
Денис се подсмихна, извади от джоба си носна кърпичка и хвана телефонната слушалка. Минчева припряно пусна своята кърпичка на вилката. Кърпичките се срещнаха.
— В милицията ли се обаждате, Денис?
— Там, в родната милиция.
— Денис, а не може ли… С една дума, никак не ми се иска да разказвам тази история за собствената си неконтролируема ревност. Напълно е възможно тези убийства изобщо да не са свързани — тогава няма да ме закачат. А ако се окаже, че са свързани — е, тогава всичко ще им разкажа. Денис, моля ви, нека да си вървя, може ли, а?
— А кой намери трупа, аз ли?
— Аз, аз го намерих. Денис, нека ме извикат после, само да не е сега, става ли?
— Добре де…
Отново с помощта на кърпичката Денис разтвори пред Олга вратата към коридора. Добре, че Сева знае адреса. Така че сега ще излезе момиченцето Оля, а там ще го срещне Голованов. И дано този път да не я изпусне — такъв професионалист като Головач греши веднъж за половин живот. Момиченцето Оля няма да остане без придружител. Сега това е особено важно.
Позволявайки на Олга да си тръгне, Денис преследваше две цели. Първо, искаше да види какво ще вземе да прави. Дали ще хукне към къщи и ще реве във възглавницата, може пък да звънне на адвокат, а може и на някой друг. Няма много време, до нахлуването на милицията остава максимум час. Така че няма да седне да потулва следи. Ако трябва да предупреди спешно някого или да се оплаче на някого, непременно ще го направи още сега. И второ, Денис искаше да огледа малко по-подробно офиса на Шапиро преди идването на милицията и нямаше да е правилно да го направи в присъствието на Олга.
И той не знаеше какво точно търси. Стаята беше три на пет, петнайсет метра, мебелирана: бюро, диван, двукрил гардероб, сейф, две кресла и труп. Трупът още съвсем топъл. Преди половин час, максимум четирийсет минути (като се има предвид, че в стаята е горещо), детективът е бил още жив. Денис направи сметка колко време му беше необходимо да се приготви, да стигне дотук, разговаря с Олга — излиза, че Шапиро е убит пет-десет минути преди нейното позвъняване.
И все пак дали е тя? Или се е разминала на вратата с убиеца?
Денис огледа предпазливо джобовете на старичкия костюм на Шапиро. Парите са на мястото си, ключовете на място, цигарите, кибритът, лицензът в портфейла, картата за метрото, квитанции от Интернет кафене: 10 минути, 10 минути, 1 час, бележник. Няма време да разглежда бележника, а дядката сигурно няма ксерокс тук.
Денис върна всичко на място и се зае с бюрото. В чекмеджето има картотека. Няма фишове за Минчев, изобщо фишовете са малко. Може по тези да работи, а останалите или е унищожил, или ги е преместил в архива. Само че къде е този архив? В чекмеджето има и фотоапарат. Пълно е с проявени ленти с бележки номерца, а пак няма каталог: кой номер на кое дело отговаря. Така… диктофон, може би десетки видове черни очила — дядото се е маскирал непретенциозно, омачкан. Наказателен кодекс, две книжки на Рекс Стаут и толкоз. Никакви скривалища, нито едно двойно дъно, под чекмеджетата нищо залепено с тиксо.
Сейфът. Ключът стърчи направо в ключалката. Няма архив, но има каталог на фотолентите. И тук нито едно фамилно име — само някакви шпионски думички: Казабланка, Крайцер, Блицкриг…
Гардеробът. Отгоре няма нищо, отдолу също, вратите са заключени, но с безопасна се отварят за нула време. Вътре вместо костюми — сандъчета. Ето го архива. Кутиите не са по фамилии. По години, всичко започва от 92-а.
Денис измъкна чекмеджето за тази година. Всичко на всичко пет дела. А, ето го най-сетне и Минчев — тъничък плик, снимки, записи, копие от отчет: „… през периода на наблюдение обектът не е встъпвал в интимни връзки със странични жени, не са открити и други прояви на изневяра…“, аудио касета. Касетофонът му беше някъде в бюрото…
Под прозорците изпищяха спирачките на колата на оперативната група. Две минути за „слизане изкачване“… Денис вече пъхна касетата. Няма време да пренавива, да послушаме от средата.
Женски глас, капризно:
— … да, добре де, малкият, това да не е фонтан…