Тайните на елита
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венета Георгиева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайните на елита». Краткое содержание книги:
— И самият…
— Да, и самият. Старецът камикадзе. Наистина нещо не е бил в ред с главата.
— А може и да е бил наред. Може поръчителят да му е обещал да осигури семейството му до гроб. Да кажем, че са сключили такъв договор. Знаеш ли, чел съм, че такива неща стават на кино, в нелегалното, разбира се: актьорът умира пред камерата от мъчителна смърт, а след това жена му и дечицата, които са тънали в нищета, си живеят доволно.
— Аха. А не са ли могли да измислят нещо по-просто? Впрочем тук има толкова неясни неща, че всичко е възможно.
— Слушай, чичо Слава. А защо изобщо му е бил този спектакъл? Е, получил задачата, гръмнал. И себе си гръмнал. Все едно, ще се мре.
— Нали ти казах, Дениска, ти си приземена особа. Щом все едно, ще се мре — защо в края на живота наистина да не си направи празник? Представление без зрители. Което вечно ще се запомни от хората, които всеки момент ще загинат, тоест всъщност никой няма да го запомни… Някой философ щеше да говори за „висша степен на свобода“. Или „стъпка“, а не „степен“.
— Затова винаги съм смятал философите за параноици. Или шизофреници. Не съм много добре с терминологията. А по-нататък какво стана?
— На практика нищо. Когато гръмва, конвоиращите тъкмо водели онзи тип, единствения останал жив. Е, върнали го веднага в коридора и обратно на разпит: какво готвехте тука? Защо не разказа за това. Разбира се, той разказал — какво има да губи? А сега аз ти разказвам. Животът не стои на едно място. Твоите съображения?
— Какви ти съображения, чичо Слава! Едно ми е съвсем ясно: не е бил случаен откачен.
— А защо да не е случаен?
— Нали сам каза: натискал се, няколко дни дежурил с наркотиците си край Главно управление на МВР и край МУР, буквално пред очите ви, правил е всичко, за да го забележат и арестуват. А какви са били тия няколко дни? Точно тези, през които бяха арестувани Муха и Ратников. И не е ли символично, че са загинали още първия ден, когато започват да си признават?
— Прилича на истина, племеннико, прилича, макар да няма доказателства за това и по всяка вероятност няма да има…
— А там… В трите килии…
— Прах, Денис, прах. За патологоанатома го казах просто така. Няма защо да го викаме.
— Да. Страшничко.
Денис едва сега забеляза, че двамата с чичо му Слава безцелно кръжат из града, а в момента се намират в ужасно задръстване. И, ако се съди по това, което става в огледалото за обратно виждане, стоят вече над десет минути.
— Чичо Слава… Бих си отишъл у дома да се преоблека. Все пак ухая на бира.
— Отивай си. Ако обичаш, само ме върни при моята кола. А после си отивай. Много си ми потрябвал, скунс проклет. Както пише в кръстословиците, „вонящ американски пор“.
— Защо „американски“? — обиди се Денис. — Бирата беше чешка.
— А сега е на мода нашето! Купувайте, разбираш ли, руското! Но при наш Денис всичко е наопаки. Сега ще те предам на милиционера — Грязнов старши махна с ръка към катаджията, опитващ се да разпръсне задръстването. — Нека те помирише. Надявам се, че ще му хареса.
— Чичо Слава, прав ли съм все пак, как мислиш?
— Питаш за това, че в показанията на Муха и Ратников толкова на място се споменава Тарасенков? Нали си прочел показанията — правилно ли съм разбрал?
— Горе-долу да.
— Тоест пихте с Дудинцев.
— Е, чичо Слава, не се измъквай. Нали точно за Тарасенков са работили? Тяхното убийство потвърждава ли, че са казали истината?
— И какво? Искаш да кажеш, че Тарасенков е гръмнат, защото е ръководел шпионска кантора? Може и да ти повярвам, но при нас, както вече ти казвах, следовател по убийството на Тарасенков е другарят Тур, той си има свое мнение по въпроса и хич не са му нужни два трупа в повече.
Денис Грязнов.
30 юни
Денис усещаше под лъжичката не точно гъдел — все пак е голямо момче, а на неговата възраст става някак неприлично да се страхуваш от изпити… Но той все пак изпитваше известна неловкост. Някаква, съвсем малка слабост в коленете. Не искаше да се запознава по-отблизо със старши следователя по особено важни дела Вениамин Аркадиевич ТУР. Прекалено много беше слушал за него от хора, на които вярваше. От техните разкази Тур му беше неприятен, а и от собствените откъслечни впечатления пак му беше неприятен. И сега предстоеше този неприятен Тур да определи съдбата на разследването им.