Безбожникът [bg]

— Улучи те стрела — прошепна лекарят.

Видя следата върху тъмнозелената туника на царя. Стрелата лежеше на пътеката, до нея — отчупеното й бойно острие. Другарите на Александър се осъзнаха. Прокънтяха заповеди, охраната огради царската свита и издигна щитовете си като стена. Прозвуча сигнал за тревога. Теламон опипа гърдите на Александър. Царят отблъсна ръката му. Лекарят вдигна стрелата — беше дълга и тъмна, изработена от най-хубаво дряново дърво, с пера от лешояд, за да лети по-надалеч. Счупеното острие беше назъбено и би било трудно да се извади от плътта. Теламон я подаде на Александър, който хвана върха между палеца и показалеца си и го завъртя така, че полираният метал проблесна. Войниците, които търсеха скрития убиец, се завърнаха поклащайки глави. Свалили украсените си с пера шлемове, те задъхано обявиха, че не са успели да открият никого, че убиецът е изчезнал. Тълпата около Александър се вълнуваше и ставаше все по-шумна. Агис се беше измъкнал и, седнал в сянката на едно дърво, се опитваше да дойде на себе си. Аристандър нареди всички да поемат обратно, без войниците да свалят щитовете си. Друг войник притича със стрелата, която беше профучала над главите им. Беше същата като онази, улучила царя. Теламон огледа и двете и видя буквата „К“, знакът на Кентавъра, издълбана отстрани и на двете. Александър грабна стрелите и нареди на всички да се отдръпнат. После вдигна ръце към залязващото слънце.

— Всемогъщи Зевсе, създателю на всичко! Чуй сина си! Приеми моята благодарност и уважение за това, че изпрати дъщеря си Артемида, да ме прикрие със свещения си щит от злобата на моите врагове!

Александър се обърна към насъбралата се тълпа, цветът се беше върнал по бузите му, очите му блестяха.

— Вървях и си говорех — обяви той с ехтящ глас. — Боговете са ми свидетели! Видях стрела да лети към мен. Почувствах божествен аромат и зърнах как божествената Артемида застана между мен и смъртоносното острие като златен дъжд. Видях я да вдига щита си. Видях как мъстта на враговете ми бе сразена. Нека цял Ефес научи новината! Артемида спаси Александър! Артемида, която е присъствала на раждането ми, даде знак за своята благосклонност! Слава на Артемида, покровителката на Ефес!

Думите му бяха посрещнати с одобрителен рев. Войниците удряха с мечовете по щитовете. Изумен, Теламон не можеше да свали поглед от царя, който държеше стрелите, все едно бяха светкавиците на Зевс. Птолемей ахна от удивление. Дебелият русокос Селевк само се почеса по главата и вдигна поглед към небето. Изнервен, Аристандър крещеше, че царят трябва да се върне в двореца. Но Александър хвана Апелес, повика Агис и гордо заяви, че не се бои от никого, щом Артемида е на негова страна.