Смъртта на една марионетка [bg]

Колин го слушаше и направо не му се вярваше, че Дейвид може да говори така. С такова безразличие, с такава безсърдечност. Дейвид, който през живота си не беше наранил и мравка. Който предпочиташе да отнесе внимателно паяците в градината, вместо да ги убива. Който на десет години плака три дни, защото му умря хамстерът. Когато добави: „Ще трябва да съм много внимателен отначало“, Колин не посмя да го погледне и излезе от къщата. Часове наред обикаля Костън и отчаяно се опитваше да намери някакво решение. Знаеше точно какво е необходимо да направи, но същевременно съзнаваше, че никога не би го сторил, и затова се мъчеше да измисли друго.

Защото при всички случаи се налагаше да предприеме нещо. Вторник сутринта, по време на разговора с Том в участъка, беше много напрегнат. Очевидно изпиташе несравнимо по-голямо безпокойство от Дейвид. В един часа, когато се видяха и го попита как е минало всичко, синът му каза само: „Добре“, и продължи да обядва. Колин не стоя дълго в участъка, но много се разтревожи. Преди това не беше смятал, че Том блести с кой знае какви умствени способности, но острият проницателен поглед на главния инспектор — какъвто никога не бе забелязвал у него, когато им се случваше да работят заедно в склада за декори — го накара да си промени мнението. Сега, след като го видя в действие, Колин разбра, че Барнаби има хъс на ловец. Щеше да преследва целта си — да пита, да разпитва, да проверява и препроверява, да разсъждава и да прави заключения, — докато накрая разплете кълбото. И как щеше да се справи Дейвид с цялото това изпитание?

Преди да се върне на работа, той беше казал на баща си, че просто е отрекъл да е пипал бръснача и с това всичко е приключило, но Колин смяташе, че привидното приемане на казаното от сина му е хитър капан. Дейвид беше толкова наивен. Не можеше да разбере, че Барнаби само се прави, че му вярва. А може би дори в този момент те вече разпитват Кити, за да я накарат да си признае, че е съучастничка. И тя ще си признае. Ще им каже всичко, само и само да си отърве кожата.

Колин грабна шлифера си. Единият му ръкав се беше оплел и той изръмжа от нетърпение, докато се мъчеше да напъха ръката си в него. Защо, по дяволите, си губеше времето да седи тук и да предъвква по сто пъти едно и също, като всеки миг можеше да…