Колекционерът на татуировки [bg]

Момчетата от спецотряда бяха обезопасили местопрестъплението и качили жертвата на партерния етаж. Той бе упоен, но в съзнание и единствените му наранявания, изглежда, бяха натъртванията, след като водата го беше блъскала в стените. Извършителят не беше имал време да започне да го татуира. Мъжът бе на крачка да получи хипотермия, но парамедиците свалиха мокрите му дрехи и го увиха с одеяло.

След като го извадиха и обезопасиха местопрестъплението, полицаите се изтеглиха, а двама пожарникари с пълно предпазно облекло нагазиха в потопа, за да затворят крана. Взеха също водни проби. Райм се опасяваше да не би убиецът да е изсипал във водата някаква отрова, която, дори разредена, да е достатъчно вредна и смъртоносна.

Един спецполицай се приближи.

— Детективи. Господин капитан.

— Казвай — подкани го Хауман.

— Водата се оттича и пожарникарите пуснаха помпа. Но все още е наводнено. А, и направиха предварителен тест на водата. Няма биологични агенти и химикали, или поне не в значителни количества. Затова източват всичко в канализацията. До около час всичко ще е чисто. — Полицаят се обърна към Сакс: — Намериха нещо, което ще ви заинтересува, детективе. Един от пожарникарите сега ще го донесе.

— Какво е?

— Просто един найлонов плик. Само това знам.

Тя кимна. Не се надяваше да е нещо полезно за разследването. В пликчето можеше да има бананова кора, цигара марихуана, монети за плащане на паркинга.

Все пак имаше шанс да е портфейлът или социалноосигурителната карта на убиеца.

Тук нямаше повече какво да правят. Двамата със Селито се върнаха при линейката. Качиха се отзад и затвориха вратата. Брейдън Алигзандър седеше по син халат и трепереше. В линейката беше топло, но мъжът току-що се беше накиснал сериозно в почти ледена вода.

— Как сте? — попита Селито.

— Студено ми е — отвърна Алигзандър, зъбите му тракаха. — И още съм замаян от онова, с което ме инжектира мръсникът. Пропофол, казаха. — Говореше завалено. — Още като го видях, както беше облечен, изпаднах в паника.

— Можете ли да го опишете?

— Не много добре. Беше около метър и осемдесет, доста добре физически. Бял. Обаче носеше някаква жълта гумена маска. Боже! Паникьосах се. Адски се паникьосах. Това май вече го казах. Имаше дупки за очите, носа и устата. Това е всичко.

Селито му показа фоторобота.

— Може да е той. Вероятно. Но с тази маска — няма как да знам.

— Ясно. А дрехите?

— Когато ме нападна в гаража, носеше гащеризон, струва ми се. Бях изпаднал в паника. — Отново потрепери. — Но когато го видях по-рано, беше облечен другояче. Ако е бил той. Влезе в онази сграда там.