Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
— Едно-две-три, от чифутите се отърви!
Развяваха британски знамена. Лойд се питаше защо ли хората, които искат да унищожат всичко хубаво в страната си, винаги първи размахват знамето. Изглеждаха по военному, с широки кожени колани и черни ризи, докато се строяваха в правилни колони по тревата. Офицерите носеха спретната униформа — черна куртка с военна кройка, сиви панталони за езда, ботуши, черно кепе с лъскав връх и лента в червено и бяло на ръката. Неколцина униформени мотоциклетисти демонстративно бръмчаха с машините си нагоре-надолу и предаваха съобщения с фашистки поздрав. Пристигаха още и още хора за похода — някои в бронирани камионетки със замрежени прозорци.
Това не беше политическа партия. Беше армия.
„Целта на показността“ — досети се Лойд — „е да им придаде лъжлив авторитет.“ Искаха да изглеждат така, като че имат правото да прекратяват митинги и да опразват сгради, да нахлуват в домовете и канторите и да задържат хора, да ги замъкват по затвори и лагери и да ги бият, разпитват и изтезават, както го вършеха щурмоваците в Германия при толкова харесвания от Моузли и собственика на Дейли Мейл, лорд Ротърмиър, нацистки режим. Щяха да сплашат хората от Ийст Енд — техните родители и предци бяха избягали от репресии и погроми в Ирландия, Полша и Русия. Щяха ли същите тези хора от Ийст Енд да излязат на улиците и да се бият с хората на Моузли? Ако не — ако днешният поход продължеше по план — на какво ли биха се осмелили фашистите утре? Той мина по края на парка, като се преструваше на един от около стотината зяпачи. Страничните улици се разклоняваха от центъра като спиците на колело. В една от тях забеляза да приближава познат автомобил Ролс-Ройс в черно и кремаво. Шофьорът отвори задната врата. За потрес и изненада на Лойд, от нея излезе Дейзи Пешкова. Нямаше съмнение защо е тук. Носеше красиво скроена дамска версия на униформата, с дълга сива пола вместо панталон; русите й къдрици се подаваха изпод черното кепе. Колкото и да не харесваше униформата, Лойд я намираше неустоимо привлекателна. Спря и я зяпна. Не биваше да се изненадва. Дейзи му бе заявила, че харесва Бой Фицхърбърт, и политическите убеждения на последния очевидно нямаха значение в случая. Но щом я видя явно да подкрепя фашистите в атаката им срещу лондончаните от еврейски произход, си припомни колко напълно чужда бе тя на всичко важно в живота му. Просто трябваше да се обърне, но не можеше. Тя крачеше забързано по паважа, а той застана пред нея. — Какво правиш тук, по дяволите? — рязко изстреля той.
Тя бе хладна.
— Бих могла да Ви задам същия въпрос, господин Уилямс. Не мисля, че възнамерявате да тръгнете с нас. — Не разбираш ли какви са тези хора? Те прекъсват мирни политически събрания, заплашват журналисти, хвърлят в затвора политическите си противници. Ти си американка — как можеш да си против демокрацията? — Демокрацията не е непременно най-подходящата политическа система за всяка страна по всяко време. Лойд предположи, че му цитира пропагандата на Моузли. Той й отвърна: — Но тези хора измъчват и убиват всеки, който не е съгласен с тях!
Сети се за Йорг.
— Виждал съм го лично в Берлин. За малко бях в един от лагерите им. Накараха ме да гледам как настървени кучета разкъсват до смърт гол човек. Твоите фашистки приятели вършат това.
Тя не се даваше:
— Кой по-точно е бил убит от фашистите в Англия напоследък? — Британските фашисти все още нямат власт — но твоят Моузли е поклонник на Хитлер. Имат ли шанс, ще действат точно като нацистите. — Искаш да кажеш, че ще премахнат безработицата и ще дадат на хората гордост и надежда. Тя го привличаше толкова силно, че сърцето го заболя, когато я чу да говори подобни безсмислици. — Знаеш какво са направили нацистите на семейството на твоята приятелка Ева. — Ева се омъжи, знаеш ли? — отговори му Дейзи с преднамерено веселия тон на човек, който опитва да смени темата за разговора на масата с нещо по-приемливо. — За оня сладур Джими Мъри. Та сега тя е английска съпруга.