В черно като полунощ [bg]

— Нали няма да е като онзи мой гоблин в книжката с приказки, а? Все ме беше страх да не се изкопчи от страниците.

Книгата скочи във въздуха и се тръшна отново на масата, изкарвайки дъха на Тифани. Тя успя да изръмжи:

— Струва ми се, че е доста по-зле от гоблина! Който си е нашият гоблин, с недоволство си — припомни тя. Все пак имаха една и съща книжка. Не беше особено добра в много отношения и като пораснеш, виждаш, че е само една глупава картинка, но част от теб никога не я забравя.

Изглежда това се случваше на всички. Когато спомена на Петулия, че се е плашела от рисунка, тя на свой ред ѝ призна, че като малка е изпадала в ужас от един щастливо ухилен скелет в книжка с картинки. И се оказа, че всички останали момичета имаха някакви подобни спомени. Това сякаш беше житейски факт. Книгата първо ти взема страха.

— Мисля, че знам какво да направим — обади се Летиша. — Можеш ли да я задържиш за малко? Ей сега ще се върна. — С това тя изчезна от поглед, а след няколко секунди Тифани, все така мъчейки се да удържи кориците затворени, дочу скърцащ звук. Не му обърна много внимание, защото ръцете ѝ, стиснали с все сили подскачащата книга, направо горяха. В един момент Летиша тихо прошепна зад гърба ѝ:

— Слушай, ще те заведа до пресата за книги. Когато ти кажа, пъхни я вътре и си махни ръцете много, ама много бързо. Страшно е важно да си бърза!

Тифани усети как момичето ѝ помага да се обърне и заедно се насочиха към нещо метално, което ги очакваше в сумрака, а през цялото това време книгата се тресеше от гняв и я удряше в гърдите. Сякаш държеше слонско сърце, което не спира да бие.

Сред ударите едва чу гласа на Летиша, която изкрещя:

— Сложи я на металния плот, бутни я малко напред и си пази пръстите — сега!

Нещо се завъртя. В един ужасяващ миг Тифани зърна как една ръка се протегна през корицата на книгата точно преди металната плоча да се тресне върху нея, отсичайки връхчетата на ноктите ѝ.

— Помогни ми с тази ръчка! Дай да я затегнем колкото можем! — Това дойде от Летиша, опряла гръб в… какво? — Това е старата преса за книги — обясни тя. — Дядо ми прибягваше до нея винаги когато се заемаше да оправя старите повредени книги. Добра работа върши, когато трябва да се подлепи измъкната страница например. Ние почти не я използваме, освен на Прасоколеда. Разбираш ли, много я бива за трошене на орехи. Просто въртиш ръчката, докато ги чуеш да пукат. Приличат на миниатюрни човешки мозъци.