Всичко от начало [bg]

Когато плъзнали слуховете за война, за по-голяма безопасност фраските започнали да пращат корабите си до Пояса в конвой. Миньорите купували голяма част от машините си от вътрешността на системата. Пътували чак до Юпитер, за да използват ускорението. Едва когато наближавали петата планета, обясни ми Трикарико, огромните кораби набирали скорост за последния скок. Малките, като „Шареният папагал“, по-скоро се движели с кервана за престиж. Те извършвали скока последни.

— Край рамото Юпитерово обикалят — унесено ми говореше той. — Сто скъпоценни камъка, искрящи върху черния фон на нощта! Един по един достигат нужната скорост и угасват в небитието. Пръв е тредголдският „Бегемот“! После броненосците на Фрейзиър Астерак Рубльов „Канзасец“ и „Джитоку“, толкова плътно един след друг, че никой не може да ги различи. Преди да си поемеш дъх, фраскските кораби започват да искрят и да се въртят, и се стопяват в мрака като снежинки в декемврийска вечер. И накрая, с безумен проблясък на разпръсната светлина, изчезва малката рибка, която е подскачала покрай въртопа — за да се появи няколко седмици по-късно, увиснала на гигантска дъга, изплувала от кладенеца на Сатурн!

— Фраските ли? — попитах аз. — Те не бяха ли ония, дето направиха толкова поразии в Африка?

— Не са опасни, стига да се държиш с тях делово — успокои ме Трикарико.

— Тъкмо това и трябва да направя — казах аз. — Знаеш ли колко е часът?

— Табита — укорително ме прегърна той.

— Какво?

— Опитвам се да те убедя да останеш.

— Не — отвърнах аз. — Ставам. Само гледай. Ставам. — Пресегнах се за дрехите си. — Трябва да си изкарвам прехраната.

— Не трябва — възрази Трикарико. — Мога да взема по-голяма каюта. Няма нужда да казваш на никого с какво си се занимавала. Можеш да оставиш миналото зад гърба си!

— Имам да върша работа — упорствах аз.