Всичко от начало [bg]

О, исках да съм с Трикарико, Алис, не си мисли, че не съм искала. Но той все припираше, караше ме да се хвърля в нещо, от което си нямах понятие, свят на снобизъм и разкош, който самият той приемаше за даденост. На „Тлъста уста“ нямаше и следа от разкош, беше си пълна бракма. Но с капитан Франк си знаех мястото, въпреки че мястото ми обикновено беше затънала до шия сред оплетени жици да ругая някой болт. Капитан Франк мразеше да се разделя с каквото и да е и знаех, че никога няма да ме пусне.

Грешах.

Получи се вест за корабокрушение. „Утринен звън в Мисията“ се разбил на Йо. Всички алтениански боклукчии щяха да се съберат там и докато ровят из разбитите машинарии и пръснатия товар, да се срещат със стари приятели и конкуренти, да обменят новини от дома.

— Зминваме днес — реши капитан Франк. — Дрктно. Никога не го бях виждала толкова категоричен.

Обикновено успявах да го разубедя, да измисля някакъв слух за разпродажба на Укопия, после да го отклоня нанякъде другаде, преди да сме стигнали там. Бях научила, че каквато и идея да има в онзи негов огромен череп, пресяването на боклукчийските орбити винаги е по-лесно. Не по-приятно, просто по-лесно.

— Хей, капитане, защо не останем тук и тази нощ? Сигурна съм, че забелязах да се приближават разни интересни неща. Би трябвало да ни настигнат някъде към пет. Утре ще заминем за Йо.

— Днес — повтори той и се втурна към чертожната дъска. Отскочих от пътя му. Очите му блестяха от енергия и алчност.