![Всичко от начало [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/4/vsichko-ot-nachalo-bg-download.jpg)
Всичко от начало [bg]
- Автор: Гринлэнд Колин
- Серия: Изобилие [bg] #1
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-070-1
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Всичко от начало [bg]». Краткое содержание книги:
Беше фраск. Мъртъв фраск.
35.
БГТ009059 ВКЛЮЧВАНЕ
ТКД.СТД
РЕЖИМ? ГЛАС
СТАНДАРТНО ОТКЛОНЕНИЕ? 13.16.31
ГОТОВНОСТ
За пръв път видях фраск на „Шареният папагал“.
ШХУНАТА НА МЕЛИСА МАНДЕБРА ЛИ?
Точно тя.
КАКВО СТЕ ПРАВИЛИ НА ШХУНАТА НА МЕЛИСА МАНДЕБРА, КАПИТАНЕ?
Бях влюбена. В боцмана на Мелиса Мандебра.
Казваше се Трикарико Палинидес и беше мършав като маркуч. Имаше дълга тъмна коса, спусната отстрани на лицето му и прихваната с халка от коруба на костенурка. Очите му бяха тесни, кехлибарени, на определена светлина дори златисти. Откри ме в един долнопробен хотел в Скиапарели. И ме покани на борда на „Шареният папагал“, за да ми го покажел, така каза.
Онази ледена вечер отидохме в пустинята да чакаме совалката. Небето беше като мармалад от сливи, лилаво и покрито с облаци. Мантите бяха излезли на лов и се носеха като парцали, откъснати от нощта. Пронизващият вятър навяваше миризми от юг, миризми на сяра и замръзнали метали. Въздухът беше рядък и дращеше ноздрите. Стояхме на пясъка, увити с пъстрия плащ на Трикарико. Бяхме щастливи.
Деймос беше изгрял. Совалката се появи и силуетът й се уголеми на фона на луната като огромен черен бръмбар. Това била офицерската совалка, увери ме Трикарико, и никой на борда нямало да ни досажда.
След Луната бях живяла на Честност 2 и бях ходила на девет други орбитални станции. Едната беше еладелдийски зикурат, който обикаляше безброй платформи и силози и почистваше боклуците на някои от най-страхотните кораби в системата. „Болшой Мрицвар“. „Далечен амарант“, с неговата арогантна жълто-черна ливрея и високи, бляскаво осветени палуби. Виждала съм „Серафимът Катриона“, матовочерен, потаен, патрулиращ из Владенията на Абраксас като акула.
КАКВО СЕ Е СЛУЧИЛО С „ДАЛЕЧЕН АМАРАНТ“? ОТ ГОДИНИ НЕ СЪМ ЧУВАЛА ЗА НЕГО.
Изчезна. Не знаеш ли? По време на круиз около Нептун.
ОКОЛО НЕПТУН ЛИ?
Много дръзко, но Капела не го забраняваше. Той е в слънчевата система, макар че никой не ходи там.
ВЕЧЕ НИКОЙ НЕ ХОДИ ТАМ, ДА.
„Шареният папагал“ не можеше да се сравнява с „Амаранта“ или някой от другите, разбира се, но дотогава не бях виждала по-голям кораб. Имаше дванайсет палуби, всяка със самостоятелна гравитация. По стените в каюткомпанията висяха гоблени, в библиотеката имаше истински книги. Роботи прислужници безшумно се плъзгаха по коридорите. Каютата на Трикарико не беше цялата в плюш, признавам, но разполагаше с консервирана храна, палубни привилегии и собствена тоалетна. И леглото му си го биваше.
Даде ми от оная дрога. Дотогава не я бях опитвала. Представляваше прозрачен гел в стъклена чаша. Загребваш малко с костена шпатула и го поставяш под езика си. Има вкус на цветя и захар и предизвиква невероятна жажда. Но десет минути след като се разтвори, всичко ти се струва възможно. Чувствах се така, сякаш можех да протегна ръка и да променя хода на събитията. Сексът беше страхотен. Трикарико постоянно се хилотеше. Просто му беше гот. Аз му правех гот.
ТАЗИ ДРОГА КАТО ЛЮБОВТА ЛИ Е, КАПИТАНЕ?
В известен смисъл, по-хубава.
БИХТЕ ЛИ СЕ ПОЯСНИЛИ, МОЛЯ?
Дали бих? Да, бих. Знаеш, че ще ти хареса и изобщо не очакваш да продължи вечно.
МИСЛЯ, ЧЕ ПРОСТО СИ ПРОТИВОРЕЧИТЕ.
Не, не си противореча.
НЯКОЙ ДЕН ТРЯБВА ДА МИ ОБЯСНИТЕ КАКВО Е ЛЮБОВ.
Любовта е, когато си полудял, но си мислиш, че не си, защото с теб има друг човек. Разбра ли?
НЕ, НО НЯМА ЗНАЧЕНИЕ. ПРОДЪЛЖАВАЙТЕ. ТРИКАРИКО.
Седеше на леглото, завил краката си с чаршаф. Със свити колене и събрани ходила, опрял лакти на бедрата си и отпуснал брадичка върху дланите си.