Всичко от начало [bg]

— Защо в трюма ми има мъртъв фраск, Саския?

Марко повдигна ръка и я остави да падне.

— Искаме да го погребем на родния му свят — мъчително отвърна близначката.

— Ти ще го откараш дотам, Табита — заяви Могул.

— Семейството му е на Титан — каза Саския.

— Ще сме ти много признателни — завърши брат й.

— Нима? Тогава защо не ми казахте, по дяволите? — попита тя.

— Трябваше да ти кажем — отвърна Марко. — Трябваше. Но не можехме да си позволим този риск. Никой не иска да се замесва в такива неща. Преди да се появиш ти, вече бяхме наели една фирма. Те научиха за Хектор и веднага анулираха договора.

— Значи няма злато — грубо отсече Табита.

— Ще ти донеса кафе — стана Саския.

— Аз ще донеса — скочи Могул.

Двамата яростно се спогледаха, като че ли внезапно си бяха спомнили, че трябва да се карат за нея.

— Ще има — обади се Марко, докато акробатът се изнизваше като котка покрай Табита. — Роднините на Хектор ще дадат всичко, за да върнат сина си. Всичко.

— Мислех, че фраските нямат нищо — отвърна тя. Всичко това й бе дошло до гуша и искаше да се върне в леглото си.

— О, останали са им пари — мъгляво я увери той. — Фраските имат пари из цялата система. Капела не им е отнела всичко. — Марко уморено се протегна, като внимаваше да не събори Тал. — Ще ти бъде платено, капитане — напевно каза той и папагалът поде:

— Кога ще ми платиш, питат камбаните? Кога ще ми платиш, питат камбаните?

— Капитане — извика от коридора някакъв глас. — Мисля, че трябва да дойдеш и да видиш нещо.

Табита затвори очи и уморено сбърчи лице.

— Какво има, Могул? — попита тя.

— Не зная — отвърна акробатът. — Нещо става.

Табита отиде.

Могул стоеше до един от илюминаторите. Тя погледна над рамото му.

— О, Господи!

Пространството навън зловещо пъстрееше. Мазни черни петна осейваха неопределената хиперсреда. Накъдето и да погледнеше, петната безкрайно се деляха и размножаваха.

— Какво е това? — попита иззад гърба й Саския.

В първия момент Табита си помисли, че са попаднали във вероятностна буря, като онази, настигнала я по време на седмия или осмия й самостоятелен скок, когато пилотираше стария „Василий-Свенсгаард“ на фирмата „Кун Стандард“. Тогава времето се разпадна на части и запрати грамадния кораб като парцал във въртоп от алтереалности, които заплашваха да разкъсат измеренията му едно от друго. Никога не се бе ужасявала толкова много.

— Не съм сигурна — призна тя.

Вече тичаше към кабината.

— Алис! — извика Табита. — Поддържай курса!

През илюминатора нахлуваха вълни убийствена светлина. Пустотата напред беше изпъстрена и накъсана, образуваха се и се пукаха мехури, като нагорещен целофан. Скенерите показваха двойно експонирани образи, отвътре струяха натоварени с информация розови пиксели, които покриваха екраните с конфети от светлина, струяща от реалната вселена. Силно миришеше на озон.