Всичко от начало [bg]

От съседната каюта се носеха гласове.

Марко и Саския, каза си тя и осъзна, че вече ревнува.

Но там имаше и други, които тихо шепнеха. Чуваше всички им, подсвиркването на Тал, далечното дуднене на Кстаска. Дали играеха на карти, или крояха бунт? Тя напрегна слух, но напразно.

Безшумно се измъкна от койката си, облече си нощницата и излезе в коридора.

Нощта бе субективна, подобно на всичко останало в хиперпространството. Там нямаше мрак, нито пък друга светлина, освен отделни лъчи, процеждащи се през гърба на огледалото от реалния космос. Табита се приближи до задния шлюз на трюма и влезе вътре.

Откакто бяха потеглили, за пръв път оставаше там сама. Тя предпазливо се огледа наоколо. Хамакът на Близнаците пустееше, пашкулът на херувима също. Кутията на Тал лежеше в ъгъла с отворен капак. С неясните си, енергични мазки, с подробните си, но мъгляви детайли, на оскъдната светлина съсипаният стенопис като че ли повтаряше не по-малко безумната гледка през илюминаторите. От него лъхаше на замръзнала възможност, усещаше се определено, но непонятно присъствие.

Табита не бе там, за да се наслаждава на изкуството. А да претърси багажа им. Тя внимателно заобиколи купчините сандъци и чанти. Търсеше дългия сребристосив цилиндър, който Могул и Марко с риск за живота на всички им бяха взели от Изобилие.

Откри го под планина от пъстроцветно огледално платно. Явно някой нарочно го беше скрил отдолу. Табита го хвана и го измъкна навън. Бе студен и доста тежък.

Тя приклекна и го разгледа. Беше по-дълъг, отколкото си го спомняше, два метра, близо три, и почти един в диаметър. Под външната обвивка от мека гума се усещаше твърд метал. Това, както и тежестта му почти я накара да повярва, че в крайна сметка наистина може да е злато. Дали златото се пренасяше в гумени цилиндри? Нямаше представа. Видя следи от етикети, но някой ги бе откъснал. Зачуди се как се отваря.

Оказа се лесно. В двата края и по дължината му имаше сребристи метални шевове. Под тях от всяка страна бяха направени отвори за пръсти. Табита го обгърна с ръце.

Разнесе се тихо изщракване. Когато цилиндърът се отвори, тя се сепна и отскочи назад.

Отвътре засъска бял газ. Трюмът се изпълни със странна, неприятна миризма на мъх и метилов алкохол. Стана ужасно студено.

В цилиндъра имаше плътен скреж, покриващ няколко пласта плътна изолация от изкуствена коприна. Под нея се виждаше нещо, увито в бяла марля.

Не приличаше на злато.

Прииска й се бързо да го затвори и повече да няма нищо общо с него.

Но цилиндърът се намираше на нейния кораб. Тя разгърна края на марлята. Отдолу зърна наръч сухи жълтеникави съчки и слама. В главата й засвири далечна аларма.

Дръпна марлята докрай. Вързопът имаше лице.

С две изпъкнали очи, затворени под гладки кафяви клепачи, заострен нос с две тесни ноздри, широка уста като цепнатина в дърво, сгърчена и силно стисната.

Това не бяха наръч съчки. Нищо подобно.